Безплътни посетители на Земята

Безплътни посетители на Земята

Има същества, които пътуват до Земята като туристи и никога не са се прераждали на нашата планета. Някои от тях са доста напреднали, а други – незрели. Описвали са ми характера на тези посетители като дружелюбен, търпелив и кротък или надменен, раздразнителен и дори заядлив. Вярвам, че от хиляди години те присъстват в земния фолклор като същества, способни да всяват страх и омагьосват. Митологията ни прави разлика между светли създания, които са ефирни и зага­дъчни, и други, по-тъмни, тежки и враждебни. Някои от предхристиянските легенди по-късно са повлияли на религиозните вярвания в светли или тъмни образи на милозливост или насилие в отвъдния свят.

Много от клиентите ми са казвали, че между преражданията си на Земята пътуват като безплътни съ­щества до други светове и в нашето измерение, и извън него. Някои обясняват, че по време на пътешествията виждат непознати нефизически създания. Затова ми се струва изненадващо, че получавам от клиентите си оскъдни сведения за срещи с други ефирни същества на Земята. Виждат ги само когато самите те решат да посетят планетата като безплътни души между преражданията си. Разказите са интригуващи, както в след­ващия случай.

Случай седемнадесети

Д-р Н. След като ми описа колко ти харесва да пътуваш до физически и безплътни светове между преражданията си, съм любопитен да чуя какво знаеш за други същества, които могат да се видят, когато дойдеш на Земята.

К. Носят се из нашата реалност тук, също както аз в други измерения.

Д-р Н. Познаваш ли много души, прераждали се на Земята, които я посещават като теб?

К. Всъщност не е нещо толкова обичaйно, но аз обичам да идвам. Много от приятелите ми предпочитат про­мяна на обстановката между преражданията си и сто­ят далеч от Земята. Когато пристигна тук, понякога виждам странни същества, които не познавам.

Д-р Н. Как изглеждат?

К. Чудновати форми, едва забележими или плътни… Не приличaт на хора.

Д-р Н. Да поговорим за това. Каза ми за способността, която притежават душите в духовния свят, да проектират човешки образ. Как изглеждате ти и приятели­те ти като духове на Земята?

К. Почти… Същите, но в плътен свят като земния пове­че наблягаме на физическата страна… За да си припом­ним насладата от това, което сме били някога тук.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че сте в нещо като телесно състояние?

К. Да… Подобно. В светове като земния имаме по-ясни очертания, като отражение на човешко тяло в проз­рачна повърхност на слабa светлина. В духовния свят, когато приемаме телесен образ, например от минал живот, целите засияваме от силна енергия.

Д-р Н. Може ли нефизическо същество, дори приело човешки образ, да бъде видимо за живите?

К. (смее се.) О, да… Но само някои хора ни виждат като привидения, при това невинаги.

Д-р Н. Защо?

К. Свързано е със сетивната им възприемчивост в опре­делени моменти, когато се намираме около тях.

Д-р Н. Моля те, премини в състояние на прозрачно ефир­но същество на Земята и ми кажи какво правиш тук. Ако видиш духове, които не са се прераждали на тази планета, бих искал да ги опишеш.

К. (весело.) Като посетители се реем над планини и доли­ни, големи и малки градове. Според нас енергията от земните битки оказва косвено влияние. Винаги е инте­ресно да попаднеш на различни същества, дошли на екскурзия тук. Те знаят, че обитателите на Земята се страхуват от нас, и повечето биха искали да разсе­ят този страх… И все пак ние, които сме се прераждали на Земята, знaем, че не бива да се намесваме значи­телно в живота на хората.

Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че някои същества от други светове нямат такива скрупули?

К. Да.

Д-р Н. Предполагам, че като говориш за намеса, имаш предвид оказване на влияние върху нечий кармичен път?

К. Всъщност… Да.

Д-р Н. Но защо да не помогнете на хората, ако можете?

К. (рязко и може би с известно чувство за вина.) Слушай­те, ние не сме водачи, изпратени на Земята, а само посетители като другите, които понякога виждаме тук. За всички ни това е ваканционно пътешествие. Ако попаднем на ситуация, която води към лош край, понякога отделяме време да помислим за… По-добър алтернативен път. Наистина ни е приятно да… Насърчаваме хората да постъпят така, както е по-добре за тях, вместо да допуснат грешки.

Д-р Н. Ако се окажете на подходящото място, когато някой се нуждае от насърчение?

К. Точно така, да дадем… Лек тласък в по-добра посока в съдбовен момент (повишава тон.) …но не решаваме важните проблеми на хората вместо тях, нали разбирате?

Д-р Н. Значи можем да ви смятаме за добри духове?

К. (смее се.) За разлика от?…

Д-р Н. (опитвам се да предразполага говорещия.) От злите духове, които се намесват в живота на други същества, защото изпитват удоволствие да им вредят.

К. (рязко.) Кой ви каза това? Няма зли духове, само недоразвити… Нехайни… И безразлични…

Д-р Н. А какво ще кажеш за тъжните духове или дезориентираните, или палавите, нима не могат да навредят на някого?

К. О, да, но това не е преднамерено зло. (след пауза добавя.) Не всички сме в една и съща категория… Реещи се около Земята за забавление.

Д-р Н. За това намеквам. Мисля за призраците.

К. Те са духове, останали тук по собствена воля.

Д-р Н. А онези, които не са се прераждали на Земята?

К. (пауза.) Има други, които пътуват между измеренията. Смятаме ги за неориентирани. Като че ли нямат никакъв усет за Земята. Не познават човешката природа.

Д-р Н. (настойчиво.) И могат да създадат неприятности на живите?

К. (раздразнително.) Да, понякога… Макар и неволно. Те не са лоши или зли, а просто непохватни, палави деца. По-младите ефирни същества могат да се загубят между измеренията или в тях. Развлеченията ги разсейват. Смятаме ги за непослушни малчугани. Тези палавници си въобразяват, че Земята е детска площадка, на която могат да вършат дяволии и да плашат наивните хорица до смърт. Здравата се забавляват, преди да бъдат хванати от някой патрул, изпратен да ги подгони.

Д-р Н. Често ли се случва?

К. Не мисля. Те са като деца, които понякога се изплъзват от зоркия поглед на родителите си.

Д-р Н. Значи не виждаш зли духове, движени от някаква демонична сила?

К. (решително.) Неее. Понякога налитаме на тъмни, тежки същества, дезориентирани от земната сфера. Този свят е плътен, но те идват от още по-плътни. Искат да ни следват; защото не знаят какво правят. Наричаме ги „тромавите”, защото са трудно подвижни.

Д-р Н. А безразличните към земните обитатели духове, за които спомена?

К. (дълбока въздишка.) Да, понякога плашат хората. Защото някои от тях са избухливи по характер. Действат несъзнателно.

Д-р Н. Като слонове в стъкларски магазин?

К. Да, не могат да се приспособят към местните обичаи…

Д-р Н. А в тези случаи с различни духове, които дразнят хората, опитвате ли се да се намесите по някакъв начин?

К. Да, ако ги хванем, докато вършат пакости, заставаме на пътя им и ги принуждаваме да престанат. Но се случва много рядко… Повечето посетители от други светове са сериозни и почтени. (пауза.) Искам да под­чертая, че ние не сме филантропи. Идваме тук на почивка и искаме да бъдем свободни от отговорности.

Д-р Н. Добре тогава, защо изобщо позволявате на незрели духове да идват на Земята и да създават, макар и непреднамерено, проблеми на хората, живеещи тук? Нима водачите им нямат добър родителски подход?

К. (спокойно.) Понякога… При твърде строг надзор децата оглупяват. Ако не им се дава свобода, как биха се научили? Никой не би допуснал да станат разрушителни и да причинят сериозни вреди.

Д-р Н. Последен въпрос. Мислиш ли, че броят на различните духове, които сега се намират на Земята, е голям?

К. Не. В сравнение със земното население – съвсем малък процент. Съдейки по собствения си опит тук, мога да кажа, че понякога се броят на пръсти и е възможно да не срещна никого. Присъствието им не е постоянно, а по-скоро… Циклично.

Има някаква мистерия в нещата, невидими за живите, чието присъствие подсказват само сетивата ни. Питам се дали пътуващите духове не събуждат у нас спомени за това, което сме били някога и отново ще бъдем.

Откъс от книгата “Следите на душите” на д-р Майкъл Нютон

Източник: spiralata.net

Етикети: Майкъл Нютон, пътят на душите, регресия, следите на душите, спомени от отвъдното, хипнотична регресия