Грешка в преписването
В един манастир млад човек бил въведен в монашество и първата му задача била да помогне при преписването на религиозни книги. След като работил известно време му направило впечатление, че всички преписват от предишни копия, а не от оригиналите. Много учуден той се обърнал към отеца, който надзиравал преписвачите.
– Падре, ако някой е допуснал грешка в първото копие, тя ще се повтаря безкрайно и няма да може да бъде поправена, защото няма да има с какво да се сравни?
– Сине мой, така се прави от столетия – отговорил отеца. Но по принцип ти си прав.
След тези думи отецът бързешком се спуснал в подземието, където в огромни сандъци се съхранявали първоизточниците, които от столетия не били отваряни. И изчезнал. Минали няколко дни, притеснен младият монах се спуснал в подземието да го търси.
Някъде в дъното на лабиринта от тунели го открил. Отецът седял пред огромен куп разтворени прашни стари книги, удрял главата си в стената и тихо стенел. Лицето му било мръсно и по него се стичали тънки вадички кръв, косата сплъстена, а погледът му бил безумен.
– Падре, какво се е случило? – извикал потресен младежът.
– Celebrate* — простенал отеца, гледайки втренчено — думата е била “celebrate” а не “celibate”**!
_____
* celebrate — радвай се, празнувай;
** celibate — въздържай се (сексуално)
Превод: М.Д.
Етикети: Притчи