Деца убиват деца

Статията е написана по повод убийството на Маргарита на 5 март 2004г. от приятелките и Антония и Мария, публикувана е във в. Марица на 23 март 2004г.
Криминалистите оценяват случая като безпрецедентен за последните 20 години, заради това че децата не изпитвали чувство за вина след деянието. Липсата на чувство на вина не може да се обясни с шока от преживяното, а по-скоро с това че убийството е планирано и обмисляно дълго време. Как и защо две деца на по 14 години стигат до идеята да убият най-добрата си приятелка ще разнищват специалисти, обвързани с делото, през следващите месеци. Случаят сам по себе си е показателен за това накъде вървим като нация. Запътили сме се нанякъде, където смятаме, че ще ни е по-добре. Широко отваряме вратите си за всичко, което довява западният вятър на промяната. Искаме да се променим, желаем го от цялото си сърце, желаем го най-вече заради децата си. Но дали сме готови и ние и децата ни да се справим с прахоляка и калта, които системно ни засипват?

Днешното училище, въпреки всичките му недостатъци, не е инкубатор на престъпници. На негова територия обаче се проявяват всички проблеми, терзаещи нашето общество. Агресията, която струи от телевизията,пресата и киното,пречупена през призмата на семейните грижи, се излива в гневни изблици в класните стаи, по коридорите и в училищния двор.

Насилието е част от живота на днешните деца. Не минава ден, в който по новините да не видим последния терористичен акт или поредния убит мафиот. От екрана ежедневно се ръсят цинизми и простотии. Безработни родители се избиват, майки хвърлят бебетата си в кофите за смет. Вестниците са като криминални хроники – където и да отвориш с големи букви те стряскат “убит”, “изнасилена”, “ограбен”, “опожарен”… Всеки втори филм има в заглавието си вариант на думата “убиец”. Тогава защо да се чудим, че момиченце от втори клас псува по-цветисто от хамалин, че малчуган от трети клас налага жестоко с юмруци съученик само защото му е развалил прическата, че тринайсетгодишни се изживяват като кикбоксьорки и се пребиват пред окуражаваща ги детска публика. Децата са пълни с енергия, която няма къде да изразходват. Скучно им е, не им се чете, не им се ходи на училище. Живее им се интересно и забавно- така както е по филмите.

От поколение на поколение времето на пубертетните промени се измества към по-ранна възраст. Първите белези вече се срещат у 8-9 годишни деца. На 14 години хормоналната буря е в разгара си и нанася сериозни промени във възприятия, предпочитания, влечения и ценностни ориентири. Връзката с родителите изтънява и много по-ценно става мнението на връстниците, на приятелите. Често срещано е родителите на деца с девиантно поведение да са искрено учудени от това, което чуват за децата си. “Вие говорите за друго дете, това не може да го е направило моето. Аз познавам детето си.” Именно там става разминаването.

На 13-14 години децата са пораснали на ръст и на тегло. На тях се гледа като на големи, очаква се да постъпват като зрели хора, делегират им се права като на възрастни и едно голямо и безпочвено доверие. А истината е, че с много малки изключения в тази възраст те са социално незрели, с неукрепнала ценностна система и без готовност да поемат отговорност за постъпките си.

В същото време малко са родителите, които подкрепят деликатно тинейджъра и се намесват само там, където е нужно. По-често се наблюдава една от двете крайности. Детето е изцяло изоставено – да се оправя само като е подкрепяно само финансово или обратно – налага се един масиран и задушаващ родителски контрол от страх да не му се случи нещо. И в двата случая детето намира приятелската среда, която му дава това, което му е нужно – разбиране. Тя става по-силния притегателен център, онази приятна компания, където то се чувства добре. Авторитетът на света на възрастните пада под нулата.Не се спазват норми, правила и изисквания. Не се мисли за последствията, действа се емоционално и импулсивно.

Как са се стекли обстоятелствата при двете момичета убили приятелката си, е трудно да се прецени без да се познава добре средата, в която са израснали. Фактите обаче говорят за сериозни личностни проблеми, за които може би е имало симптоми и на които не е обърнато достатъчно внимание. Многото извинени и неизвинени отсъствия,а също и двойките са върха на айсберга. При повечето от учениците в СОУ-тата се наблюдава рязък спад на мотивацията за учене в 8-ми и 9-ти клас.Обяснението е, че няма за какво да се стараят, защото е отминала кампанията за влизане в специализирано училище, а дипломата за средно образование е толкова далеч във времето, че няма смисъл от сега да се тревожат.

Този трагичен случай ще бъде тепърва обсъждан. Засега обаче има повече въпроси отколкото отговори. Приятелството по принцип е доброволен акт, затова след като са били толкова различни, защо Маргарита е дружала с Антония и Мария? Кое е в основата на тяхното приятелство и в привличането и към тях? Маги е била харесвано момиче, не са липсвали желаещи да дружат с нея. Защо точно те са станали най-добрите и приятелки? Ако Антония и Мария са планирали убиството отпреди 3 месеца, как са успели да запазят плановете си в тайна? От друга страна защо след като са имали време да го обмислят, не са планирали действията си “след това”- отърваване от улики?

Между двете момичета явно съществува добър синхрон- планиране, извършване, еднакво поведение “след това”. Вероятно се дължи на добре разпределени роли и на отработена схема на поведение. Възможно е децата да са имали и друго асоциално деяние, не непременно като това, за което не се знае. И това да ги е накарало да се чувстват недосегаеми. Има доста филми на тази тема, където непълнолетни извършват тежки престъпления и заобикалят закона. Прави впечатление реакцията на съучениците им. Те очакваха, че едва ли не двете момичета още на другия ден ще се върнат в клас. Явно сред тинейджърите битува мнението че непълнолетните законът не ги лови. Може би и това да е в основата на убийството на Маргарита – да се изпробва системата.

Муси Дачева- училищен психолог

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net