Духовни Учители

Духът Христов

Ние под думата „Христос” разбираме Онзи Велик Божествен Дух, Който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството. Този дух сега не е скрит. С тази сила и материя, която съдържа в Себе Си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действуа вътре в нас и приготовлява  пътя ни.

Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък, една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, вяра в Божественото, както и вяра на другите.

Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум, всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен Импулс.

св. Йоан Богослов

Йоан Богослов е велик Дух  – частица от Съзнанието на Христос. Той е не само негов ученик и последовател, но и  светла следа след Него. Това, което Той е оставил като текстове надминава по своята интелигентност и философско обобщение всичко, което е записано от останалите евангелисти. Той е Учител на всички, които искат да постигнат повече знание не само за Христос, но и за Сътворението. В неговите думи  са вложени любов и мъдрост, които имат божествена същност, но и земна осанка. В думите, които той използва е въплътена неговата съпричастност към страданията на Учителя Христос и майката Богородица. Йоан е светла личност и защото носи през целия си живот Христовото учение като идеал и като пример, като личен пример. Неговата вяра в Доброто и силата, с която я отстоява го превръщат в морална опора за всеки тръгнал по пътя на духовното развитие. Значението и истинската стойност на Неговото „Откровение” тепърва ще бъдат оценявани. Тяхната значимост се съизмерва със значимостта на фундаментална  истина за пътя на човешката еволюция. То е предупреждение и в същото време картина за всичко, което се извършва и има да се извършва през последните години. Всеки, който чете евангелията на Йоан, трябва да знае, че  се докосва до Божествената сила на словото.

Беинса Дуно (Петър Дънов)

Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение на Живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за Разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.

Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа. Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, ползвай това учение, то е за всички. То е учение, което носи Мир и спокойствие на сърцето, Светлина на ума, обнова на душата, Сила на духа.

Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.

Орфей

Съществувал ли е Орфей, първият и затова може би най-загадъчен певец на античността, предшественикът на Омир и европейската култура?

Всичко свързано с него звучи като легенда и в същото време носи силата и знанието от едно учение, наречено орфическо.

Орфей остава жив във времето със своя чар, с вълшебната си музика и слово. Той разкрива на народа небесните богове: Зевс, Аполон, Артемида и Палада. Разказва за Посейдон – владетел на океана, за Плутон – съдия на мъртвите и  владетел на Тартар. Добре осведомен за божествената йерархия, той въвежда ред и хармония сред хаоса на елинския пантеон. Религията е навсякъде приета.

На своите ученици Орфей предава съкровени тайни…

Митът за умиращия и възкръсващ Дионис, олицетворяващ вечно умиращата и възкръсваща Природа, както и безкрайността на микро и макрокосмоса ще ни приближават все повече до идеята за безсмъртието. Едно такова скиталчество на духа и жаждата за пълно, пантеистично сливане с природата и в смъртта неизбежно довежда орфиците до своеобразна натурфилософия и „космическа религия”, че душата след дългото си ходене по мъките накрая неизменно се отправя към звездите или сама се превръща в звезда – в лоното на първоматерията.

 

Боян Магът

Кой е Боян Магът? Отговорът на този въпрос се крие някъде в далечното минало. Твърде спорен е въпроса за неговото ученичество и неговият произход. Важното е, обаче да се знае, че най-безспорното доказателство, че е съществувала такава историческа личност е неговото дело. Не е важно от къде идва и къде е бил, важното е какво е оставил. А той е оставил несъкрушима по своята логичност и правдоподобност теория за християнството. Християнството като учение и нравствена сила. Ето и опорните точки върху които е създадена тази теория.

1. Личността Христос е  син Божи, защото носи ореола и славата на своя Божествен произход. Ореол Му е светлината на неговата мисъл, защото излъчва Любов. Слава са му неговите действия, защото показват как се проявява Любовта.
2. Силата на Християнското учение идва от неговата нравствена основа и ярък социален аспект. Нравствеността в Христовото учение осъществява връзката с Бога. Чрез нравствеността в това учение се постига извисяване на Духа до нивото на ангелското богослужение. Социалния аспект се изразява в ярка защита на “бедните и отрудени”, които Христос приканва да отидат при него. За него всички хора са равни и той  всеотдайно помага и на най беззащитния бедняк.

3.Третата опорна точка, която поставя Боян Магът в основата на Христовото Учение, се нарича “мир” – мир във всичките аспекти на това понятие: мир в душите, като вътрешното равновесие и хармония между ума и чувствата, между душата и тялото; мир като благоразумно съвместно съжителство на народите, без разлика между етноси и народности; мир като светла връзка между  Небето и Земята, между водата, въздуха и стихиите от Космоса.

Няма друга личност от онова време, която така далновидно да е прозряла ролята на Християнството като духовно-нравствено учение, което може да промени света. Според него Христос има колкото теоретична, толкова и практически осъществена роля на духовен учител.

Боян Магът е ранният теоретик на Християнството и първият практик, дръзнал да покаже неговата сила в действие. Той създава малки духовни общности, които разсъждават върху текстовете от евангелията и изваждат от там  най-същественото, което може да послужи в живота на хората. Със своята начетеност, за онова време, той създава наука за нов социален ред. Въз основа на възприетото християнско учение, той говори и пише за социална справедливост и така създава бунтарско отношение към тогавашния феодален строй. Затова и досега, когато се говори за богомилството се изтъква най-вече недоволството на народните маси от експлоататорското отношение към тях.

Боян Магът е служител от Христовата школа, въплътил се на земята, за да създаде богомилството, като ответ на несправедливостта, дала облик на тогавашното общество. Чрез Христовото учение светът може да бъде изправен, е основното внушение, което прави Боян Магът, създавайки своята наука за социална справедливост. Това, което той е търсил, е чистотата на човешката мисъл, освободена от порочното чинноподчинение. Хората според него е трябвало да се чувстват близки помежду си, де се обичат,  да си помагат като живеят в мир, и да носят в съзнанието си светлия пример за жертвоготовност и любов, който Христос е оставил.

поп Богомил

Поп  Богомил  е светла личност, свещенослужител по призвание. Най-същественото, което може да се каже за него, е че той не е сляпо вярващ, а човек с благородния ум и чистото сърце на християнски богослужител. Неговото дело на проповедник на Христовата вяра го прави изключително различен от всички останали свещенослужители. Той носи във всяка своя дума и постъпка  пълната увереност в истинността на христовото учение. Бил е  пръв помощник, предан съратник на Боян Мага и носител на промените в християнското богослужение. Затова и зародилото се движение за социална справедливост, което създава Боян Мага се нарича богомилство. Не толкова  заради името на Богомил, колкото заради неговите действия на реформатор в църковното богослужение. Той е постигнал пълно сливане между убежденията и действията си. Живият пример, който показвал, е превърнал името му в нарицателно за хората с ново, просветлено съзнание.

св. Иван Рилски

“Заветът на Св. Иван Рилски” е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история – мерило за националното ни самосъзнание.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: “Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно.” Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: “Защото в това Господ обеща вечен живот.” Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: “Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях.” А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: “Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне.” Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък – другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Патриарх Евтимий

Патриарх Евтимий е единственият български патриарх, който с жертвоготовност е служил на своя народ. Той е вярвал, че не може да обичаш Бога, а да не обичаш хората, да не обичаш човека като Божие творение. В любовта си към хората, той е проявявал висши духовни ценности, които е искал да притежава всеки християнин. Просветител и духовник, Патриарх Евтимий е създавал условия за обучение на желаещите млади хора и по негово време Търново е бил истински просветителски център. Макар и в заточение, той не е изгубил вярата си в Бога. Чудодейното му спасение от явна смърт е живо доказателство за неговата святост.

Паисий

Всеизвестно е, че авторът на История славянобългарска се казва Паисий Хилендарски.  Но това е само част от  информацията за личността на един голям родолюбец. Всъщност Паисий е бил истински, вярващ християнин, човек отдаден на служенето на Бога и като такъв е искал да събуди съзнанието на българите, за да бъде волята Божия. За да бъде волята Божия, в случая означава, че монахът Паисий е  изпълнил заръката на  Твореца да възкреси силата на българското самосъзнание. Когато Бог е създал различните етноси, Той е имал предвид голямата  пъстрота и богатство на видовете, като реализация на неговата Идея за пълнокръвен живот на планетата. Затова и всеки етнос със специфичността и особеностите на своята култура представлява част от Общото, което трябва да създаде съвършения модел на човешката култура.

Паисий е имал не само знанията, но и волята да ги разпространи, за да послужат те на българския род. Когато се ражда и работи такава личност, която носи  в сърцето си вярата, а в ума мисълта за Бога, винаги остава светла следа. Святостта на Паисиевото дело, можем да открием в силата на неговата преданост към Бога и към родината.

 

св. Климент

Климент е човек, отдаден  на просветителска работа. В просвещението той е виждал силата за въздигане на човешкия дух. Бил е убеден християнин, изпълнен с всеотдайност към  Бога. В служенето на Бога, той  е откривал истинското предназначение на човешкия живот. Бил е убеден, че правилно може да служи на Бога само просветеният и грамотен човек. В християнството, той е виждал пътят за спасение  на човешкия род. Целият му съзнателен живот е бил  всеотдаен труд за утвърждаване на славянската писменост и грижа за създаване на нужната книжнина.

св. Киприян

Киприян Цамблак носи ореола на християнски просветител и духовник. Той е имал съзнанието, че като работи в руската църква, работи за цялото славянство. Киприян е бил убеден в силата на Христовото слово. Вярвал е, че напредъкът на човешкият род може да бъде осъществен чрез благородното знание, което носи Христовото учение. Киприян е бил добре образован за своето време човек, но силата на неговата мисъл и действия идва от вярата му в Бога. Той е бил толкова предан свещенослужител, че е прекарвал дни в молитвено съзерцание и е постигал единение на своята духовна сила с тази на светлата Божествена мисъл. Проникновението, до което той е стигал му е помагало да извършва всичко в своя живот с чувството за святост и преклонение пред мисълта за вложената Божествена любов във всичко, което ни заобикаля. Затова той е бил дарен от Бога с умението да  общува с природните сили. Той е можел да насочва движението на въздушните маси за големи области от небесното пространство, можел  е да предотвратява или ако е необходимо да предизвиква природните стихии. Молитвите, които той е оставил, имат чудодейна сила и помагат на всяка чиста душа.

Василий Врач

Василий Врач е носител на новото отношение на човешката личност към своя организъм. Твърдял е, че всяко човешко тяло е уникален съд  за душата. Той си е представял човешката душа като дух, който обитава тялото според Божията воля, и може да го напуска, и да се връща в него според своите потребности. Изисквал е от хората да имат винаги “отворени очи за Природата”. Според него тя е източник на информация,  от когото хората могат да се научат как да живеят. Лекувал е с билки, камъни и е бил голям познавач на минералната вода. Наричал я “жива вода” заради лечебните й свойства и е имал непогрешим усет за нейното предназначение.

Василий Врач е бил ревностен привърженик на богомилското движение. Той е търсел справедливостта и е страдал от ограниченото разбиране на хората за свободата на духа. Според него този, който не смее да изкаже личното си отношение към дадена несправедливост е роб на невежеството. Той е твърдял, че само невежеството може да унижи човешкия дух до положението на  безлично съществуване. Невежите хора се страхуват от Бога и затова не умеят да разговарят с него. Поради невежеството си те не могат да разпознават Неговия почерк сред Природата. Василий Врач е проповядвал сближение с Бога, за да бъде човекът благороден и изпълнен със светлината на Божественото знание.

Петър Димков

Петър Димков е живо доказателство за възможностите, които може да достигне една човешка душа  чрез служене на Бога. Като обгрижваше хората и като им раздаваше с пълни шепи своята любов, той служеше на Бога. С всяко свое начинание, с всяка своя постъпка показваше как трябва да живее и работи един християнин. Така той  провеждаше практическите уроци по човеколюбие, които Бялото братство изпраща за хората в изпълнение на Божията воля.

Защо записахме неговото име сред  имената на духовните учители? Защото той учеше хората как да живеят със светли души. Той ги учеше как да  обичат себе си, природата и така да търсят единението с Бога. Напътстваше ги да се грижат както за тялото, така и за духа си. Като им показваше как трябва да се обичат, той ги подтикваше към братство и добротворчество в името на святата Божествена заръка за любов към ближния. 

Източник:

http://www.dobrodeteli.com/teachers.htm

Етикети: Беинса Дуно, Йоан Богослов, Петър Дънов, Христос