Живот на Марс

КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Откриване на живот на Марс

Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд – 17 ноември 2015 г.

Свободен превод със съкращения

Д.У.: Добре дошли на “Космическо Разкриване”! С нас е Кори Гуд. Задавайки му въпроси, аз научавам много нови неща. Ние описахме колонизацията на Марс от немците, но се оказало, че те не са първите там. Там вече имало много-много различни групи. В днешното интервю ще поговорим за различни видове живот на Марс, защото това е много обширна тема. Кори, благодаря Ви, че сте с нас!

Да започнем с това, че в предишното интервю Вие споменахте за растителност на Марс. Можете ли накратко да ни разкажете какво сте виждали? Какво сте наблюдавали, разхождайки се по повърхността на планетата? Някакви видове растителен живот?

К.Г.: Там, където изграждахме нашия аванпост, лично аз съм виждал нещо като храсталаци. Храстите са твърди, ниски, приличат на кактуси, лилави и червени, с дебели стъбла. Имат островърхи листа, много остри. Стъблото е лилаво и червено, листата също. На стъблата и клоните на растението е пълно с бодли.

Д.У.: В предишното интервю говорихме за възможна аборигенна раса на Марс. Казахте, че те приличат на нас. На каква земна раса приличат марсианците?

К.Г.: В описанието се говореше за червеникава кожа, за носене на мантии, за страхливост и затвореност. Тези, които се удавало да хванат и разпитат, се представяли за аборигени и твърдели, че са родени на тази планета и винаги са живели на нея. Но хората, извършващи разпита, винаги се съмнявали дали това е истина, защото по-рано на Земята често ги лъжели същества, които се представяли за извънземни, а в действителност били бивши представители на групи от древна земна отцепила се цивилизация. Понеже те можели да излизат в космоса, някои групи можели да се добират до Марс, да основават колонии и да претендират, че са аборигени от Марс, макар че всъщност са били потомци от древни отцепили се цивилизации от Земята.

Д.У.: Добре, да се върнем на немците, пристигнали на Марс. Казахте, че личто сте летял над древни пирамиди, съществуващи на Марс и сега?

К.Г.: Да, но се вижда само част от пирамидите.

Д.У.: Когато немците пристигнали на планетата, те интересували ли са се от такива неща – да изследват пирамидите? Предполагам, че са били нетърпеливи да ги разкопаят и да узнаят какво е това.

К.Г.: Те проявявали интерес само към търсене на древни технологии. Да не забравяме, че определени места са почти недостъпни за хора, особено в онези времена. Обитаващите там раси защитават своите територии. Затова, ако немците искали да посетят нещо интересно, те трябвало да спрат, да снимат, да вземат образци и бързо да се махнат оттам. Защото районът е можело да се счита за нечия територия.

Д.У.: Миналият път говорихме, че отначало немците се установили около полюсите на планетата, по-скоро в тайга, отколкото в тундра. Това не е арктически регион, а зона на вечен мраз.

К.Г.: По-скоро в “зоната Златовласки” – между много негостоприемния екваториален регион и суровите полярни региони.

Д.У.: Какви са били там крайните температури, най-ниските и най-високите регистрирани температури?

К.Г.: Поради атмосферното налягане… Зависи и от годишното време там, където се намирате. За няколко часа температурата може да се промени с 40-50 градуса. Не помня точните температурни показатели на повърхността на Марс.

Бих искал да спомена, че сега космическите програми са много внимателни с взаимното пренасяне на бактерии и микроорганизми при пътешествие от едно космическо тяло на друго. Но в 1930-те, 1940-те и началото на 1950-те години те не са били много внимателни. Това особено се отнася за немците, които превозвали с контейнери запаси от храна, инструменти и всичко необходимо на Марс. Те донесли със себи си много паразити: хлебарки, плъхове, паяци и други земни вредители, които станали проблем и замърсили планетата. Плъховете прекрасно се приспособили на повърхността и станали малко по-големи. Хлебарките станали огроми, по-големи от длан.

Обитаващата на Марс група на хуманоиди-инсектоиди използва биологичен вид технология, те могат да създават по-дребни бръмбари или насекоми за изпълнение на определени задачи. Те създават нещо от рода на дрони във вид на дребни насекоми. Ако предстои сражение или се оказват в опасна ситуация, тогава инсектоидите създават изкуствени форми на живот, които служат на техните интереси. Това е някакъв вид биологична технология.

Д.У.: И те могат да контролират всичко, което правят дроните? С помощта на дистанционно управление?

К.Г.: Да. Хуманоидите-инсектоиди имат по-скоро колективен разум, структура като при колония на насекоми.

Д.У.: Немците закарали ли са транспортни средства с гумени колела, джипове, танкове?

К.Г.: Те създали специални транспортни средства на танкова основа, херметични и бронирани, в които ходели на екскурзии. Те винаги търсели технологии и различни ресурси на планетата.

Д.У.: Споменахте, че немците са превозвали суровини на Марс, като използвали примитивна технология на портали, много опасна за биологичния живот. С какъв размер е бил порталът? Прехвърляли ли са през портала на Марс транспортни средства от рода на танкове?

К.Г.: Да. Така е било в началото, когато са използвали системата от естествени портали, съществуваща в нашата Слънчева система и извън нейните предели. Те не разбирали включените в тази система изчисления, положенията на определени планети и други тела. Нужни са били много изчисления. В края на краищата друга звездна раса, която помагала с изчисленията, предала на немците хиперпространствената математика. Виждал съм, че я използваха много често. В нея има много малко числа, повечето са странни символи. Пишеха ги на дъски, както се пишат математически уравнения.

Д.У.: И имали ли са немците начини за превозване на нещо от рода на танк?

К.Г.: Да. И не един, а няколко.

Д.У.: Значи порталът се оказал достатъчно голям за преместване на няколко танка едновременно?

К.Г.: Да, ако са искали, те са можели да преместят и цял военен кораб.

Д.У.: Как изглежда такъв портал?

К.Г.: Порталите приличат на енергийни мехури. Ако някога сте виждали шосе в горещината… При голяма жега на шосето се появява ефект на мираж. Точно такъв ефект обкръжава мехура. Мехурът не е плосък, не е като стена, в която може да се влезе. В мехура може да се влиза от две различни страни или в произволно място. Хората можели да влизат в него от произволни направления и да излизат от другата страна също във всяка точка. Когато влизате в мехура, напълно губите ориентация. Когато влезете, от вашата точка за отчитане на времето, нямате представа кога ще излезете. Просто влизате в мехура и започвате да изпитвате странни усещания. Влизате и в същото време сякаш нещо ви засмуква. Вие пропадате там. А после се появявате от другата страна.

Д.У.: Бързо свиване и разширение?

К.Г.: Да. И то оказва влияние. На хората им правят инжекции, за да им помогнат да се справят с ефектите. Усещанията приличат на такива, когато към мозъка се прилага много силен магнит: прилошаване и объркване.

Д.У.: Да, Хенри Дикън казваше, че за да се облекчи това, което той нарича “междупространствено разстройство”, на него му давали “лорензил” във вид на хранителна добавка или лекарство. Вие наричате това временна деменция.

К.Г.: Когато немците искали да превозят няколко обекта, те трябвало да ги докарат на място, където ще възникне мехур. После се появявал едностранен мехур. После се вижда как, влизайки в портала, обектите сякаш се стопяват. После се появяват от другата страна на портала.

Д.У.: Колко бързо изглежда движението?

К.Г.: Много бързо, в зависимост от плътността и размера на това, което се намира в мехура на портала.

Д.У.: Създава се усещане, сякаш нещо се засмуква в мехура, като през сламка.

К.Г.: По-скоро като във водосток.

Д.У.: Хайде за минута да влезем в помещението, където се намира порталът. Предполагам, че това е помещение.

К.Г.: Не. В повечето случаи порталите се появяват отвън. Понякога естествените портали се появяват в горните слоеве на атмосферата, понякога под земята. Те сякаш подскачат по цялата планета, по системата на решетката на планетата. Сега работят няколко древни звездни врати. Хората говореха, че САЩ се насочиха в Близкия Изток, за да осигурят безопасност за някои древни технологии, такива като порталите.

Д.У.: Например, в Ирак.

К.Г.: Това са реални устройства, които изключиха всички предположения във връзка с използването на порталите. Има технология, която използва протоколите “точка-точка”, което позволява безопасно да се прехвърлят хора и обекти. Тя използва система от естествени портали. Такава система действа и сега. По-рано за откриване на местонахождението на порталите и продължителността на тяхното съществуване се използваха екстрасенси. Сега това се прави от Изкуствен Интелект.

Д.У.: И така, немците използвали естествени портали. Те са знаели къде ще се появи порталът и че той води на Марс. После те доставяли всичките си танкове или още нещо там, където е трябвало да се появи порталът?

К.Г.: Да. Танковете не винаги са били много. Немците използвали едно място, известно с устойчивост на портала. С помощта на предадения им математически модел и с помощта на извънземни съюзници, те много рано започнали да използват системи от естествени портали и не винаги по технически начин. Всичко това се случвало преди да започнем да развиваме това, което използваме днес.

Д.У.: Когато гледаме места подобни на Стоунхендж, служат ли тези естествени камъни като средство за използване на естествени звездни врати?

К.Г.: Стоунхендж използва естествената енергия на планетата, но не е свързан задължително с портали.

Д.У.: Немците използвали ли са някаква технология за стабилизиране на работата на порталите?

К.Г.: Отначало немците използвали системите на естествените портали. После започнали да използват математически модели на електромагнитни и торсионни полета за създаване на торсионни полета между две точки. Те създавали полета на усукване едновременно от двете страни, на всяка страна те се въртели в противоположни направления. За да може червеевите дупки да не се затварят по-дълго време.

Нашето пристигане на Марс наруши равновесието и, вече по-близо до съвременността, между инсектоидите и рептилоидите възникнаха разногласия. Появиха се също проблеми между тях и новопристигналите хора от Земята.

Д.У.: Споменахте 40 основни групи, влизащи в Супер Федерацията и извършващи 22 генетични програми над земляните. Говорихте също за това, че те имат много селища на тъмната страна на Луната и всяка група има свои територии на спътника. Имат ли тези групи места на Марс, които също считат за своя територия?

К.Г.: Слушал съм, че някои групи имат свои представители на Марс, но основно те се базират на спътниците, които обикалят около газовите гиганти (Юпитер, Сатурн), а също на други планетоиди и спътници. На Марс не са толкова много. Както обикновено, ние хората решихме да се насочим там, да забием там своя флаг и да започнем да заемаме територия, с което нарушихме съществуващото там равновесие.

Д.У.: Споменахте също, че немците имали няколко несполучливи опита за строителство на Марс близо до екватора.

К.Г.: Да, близо до екватора и на няколко други места, когато се опитвали да се установят на неправилното място. В резултат от това те разсърдили стопаните, тях ги изгонили и те загубили своите селища. Тогава селищата били малки и немците загубили всичките си хора.

Д.У.: Какво имате предвид под “малки”? Колко души са работели там?

К.Г.: Десетки.

Д.У.: А кое селище се е оказало първото в удачно избрано място, и него не са го унищожили?

К.Г.: Такива селища се появили в края на 1950-е години. Това се случило, когато зад немците застанали Съединените Щати, корпорациите, влизащи във военно-промишления комплекс. Едва тогава започнало успешно строителство и немците имали възможност да защитават своята територия.

Д.У.: Очевидно започнахме да създаваме карта на Марс. Изглежда може да се разкаже и повече за това, което е било направено от времето на първите селища.

К.Г.: Да. Ние просто поставихме началото за това, което се е случило след като немците и военно-промишленият комплекс сключили съюз и създали това, което наричаме “Междупланетен Корпоративен Конгломерат”, излезли в Слънчевата система, изградили инфраструктура и започнали масирана колонизация на Марс. Просто създадохме основа за по-нататъшно обсъждане.

Д.У.: Чудесно. С това ще се заемем в следващото интервю. Ще разкажем за колонизацията на Марс, ще разгледаме по-подробно как тази загадъчна червена планета е станала място за живот на хора от отцепилата се цивилизация. Ще се срещнем следващия път. Благодаря за вниманието!

Източник:http://lucecita.blog.bg/novini/2015/11/22/.1409048

Етикети: Дейвид Уилкок, Кори Гуд, космическо разкриване, Марс