Звездните родители на Атлантите
Много народи от съзвездието Лира първи заселили планетите около Вега, Сириус и Плеядите, които преди са били необитаеми. И навсякъде лирианците създавали от местната глина техните помощници биороботи, които често били унищожавани, за да се заменят с по-сложни. Тази “почетна” роля на сурови и жестоки родители била втъкана в колониалния сценарий с помощта на много закостенели догми, егоистични закони и измислени правила. Хората от Земята и другите млади планети им се подчинявали , и в същото време отчаяно се страхували. Символите на тази група от звездни пришълци били изображения на котки и птици, тъй като учителите на лирианците са били други, по-високоразвити богове, приличащи на тези животни.Друга група от звездните пришълци, които никога не оставят децата си без надзор – това са Сирианците. Символите на тези симпатични извънземни били змии и кучета. За тяхната цивилизация учители са динозаври от района на Капела, в съзвездието Колар, и кучеглавести хуманоиди от Вега. Сирианците произлизат от лирианците, които отначало заселили планетите на Вега, а после в ролята на бойки веганци колонизирали планетите на трите Сириуса. Външно те се различават от лирианците с по-тъмна кожа, тъмни очи и коса, както и с по-малки размери на тялото. Въпреки че бездънните очи на сирианците били също така нечовешки големи. Ако лирианците са манипулирали хората с меркантилна цел, виждайки в земното човечество само неудачни варианти на биороботи, то сирианците винаги се стремяли да помагат безкористно на това човечество. Неведнъж те спасявали провинилите се земляни от пълното унищожение, с което ги застрашавали лирианците. Понякога заради хората избухвали “семейни” войни между родителите.
Друга важна група oт звездните цивилизатори, които помагат на неспокойното човечество да оцелеят, да растат и стават по-силни са Плеядианците. Нашето Слънце е осмата най-крайна звезда на Плеядите. Ето защо, когато част от лирианците колонизират Плеядите, първо колонизирали 4 планети от всичките 12, въртящи се в орбита около Слънцето. След заселването на Немезида, Фаетон, Земята и Марс, пъргавите лирианци отишли към планетите на звездата Майя. Символи на плеядианците, постоянно връщащи се към своята “прародина” – Земята, били птици и всякакви крилати фигури. Външно жителите на Плеядите изглеждат като техните предци лирианците, единствено са далеч по-ниски от тях, подобно на техни умалени версии, но за това пък били изключително духовни. И до днес те са подобни на хората, но по-елегантни и красиви от нас, и ние понякога ги бъркаме по улиците на града с 13-годишни деца. Ако лирианците и сирианците са като бащите и майките на хората, плеядианците са нашите по-големи братя, постоянни застъпници за малтретираните атланти.
Началото на цивилизацията в съзвездието Зета Ретикули също положила хуманоидна лирианска раса. Имало е една планета Aпeкс, подобно на нашата Земя, приличали като две капки сълзи. Многобройните лириански народи периодично отвоювали помежду си тази щедра и сита планета. Расите се смесвали , Апекс се превърнала в “генетичен коктейл” на много видове хуманоиди. Чувството за собствена правота апексианските народи доказват помежду си с помощта на атомни и водородни бомби. Като последица от това на планетата започнала да изчезва красивата растителност и атмосферата. Част от безразсъдните апексианци напуснали обезлесената планета и насочили корабите си към съзвездието Орион. Но по-голямата част от депресираното население започнали да копаят огромни тунели и подземни убежища в подготовката за пълно прекратяване на “наземния живот”. В резултат на дълга и мъчителна мутация aпексианците се научили да живеят в свят без слънчева светлина и атмосфера. С течение на времето, техният ръст е намален до 120, а размерът на черепа се е увеличил до 40 см в диаметър. След такъв неестествен подбор смъртността сред майките се е повишила рязко. Жените спряли да раждат, тъй като панически се страхуват да не умрат в този процес За да оцелеят като раса, след редица шеметни експерименти апексианците изоставили половото размножаване. Те прибягват до стария и надежден начин за клониране на собствения си вид, тиражирайки еталонни клетки. Учените от Апекс започват да променят генетиката така, че очистеното тяло започва да възприема невидимите честоти на светлината и след това превръща електромагнитни вълни в топлина и енергия. Рафинираните тела на дзeтианците се научили да абсорбират рентгенови лъчи и слаби вибрации на атомите на трансуранови елементи, както захарта абсорбира вода. В продължение на стотици хиляди години съществуване “ъндърграунд” aпексианците умишлено увеличили очите си, променили структурата на зениците, намаляват ръста на тялото, отървават се от репродуктивната система и храносмилателните органи. Бездънните зеници на подземните жители нарастват до размера на техните очи и започват да абсорбират и преобразуват в храна светлинните вълни от етерния и астралния свят.
През цялото това време aпексианците постоянно размишлявали над причините за своята конфликтност и непоносимост, със съжаление дъвчели мисълта за погубената планета. В крайна сметка те стигнали до извода, че поставили себе си и планетата на ръба на изчезването заради своите емоции. Тогава учените създали обща неврохимична структура на народа, в която всяко външно нещо предизвика еднаква реакция у всеки индивид. Чрез генна манипулация и промени в ДНК спиралите те се избавили от индивидуални чувства и желания и се интегрирали в единен народ-организъм. Това помогнало на неусмихващите се апексианци да отстранят междуособните войни и раздори, царящи в културата на лирианците.
Все пак различни и изолирани една от друга групи апексианци услужливо внасяли свои отличителни характеристики в генетичните и духовни структури на подземните общности. Най-светли и благородни по стандартите на човечеството в света са тези, които условно наричаме цивилизацията Зета Ретикули. Съществуват и десетки други групи aпексианци, които се интересували подробно за увеличаване на властта си над одухотворената материя. Това ние по детски наричаме тъмните сили. Но повечето жители на Зета Ретикули заемат междинно положение между идеологиите на тъмните и светли апексианци. Именно тях наричаме с неудачната дума “сиви”. По същество, те са огледален образ на недалечното бъдеще с обединеното земно човечество.
Всички тези народи отдавна излезли на преболедувалата повърхност на Апекс и заселили пространството около близките звезди. Най-негативните според нашите възгледи дзeтианци колонизирани планети от съзвездието Орион, по-специално системата на звездата Бетелгейзе. Тяхната столица е белокаменната и замускулена планета Арий, символ – черен пречупен кръст, вписан в червен кръг. От времето на Атлантида, представители на трите групи от Апекс са били на Земята постоянно. Те идват от соленото небе на мъката, от горчивите ветрове на раздялата и са смесили в космически лаборатории генофондовете на дзeтианците и земляните. А след това се реинкарнирали в “подобрените” подраси на Атлантида. Приключило безсмъртието на боговете.
– Това е доста странно нещо – казва в интервю за списание Nature американският учен Робърт Мартин, който работи в Палеонтологичен музей в Чикаго. – Но това не променя факта. Първите вкаменени отпечатъци на непознати двукраки същества, които ние открихме, са относими към времето, когато са изчезнали динозаврите. Какви са били тези същества – някаква нова раса или просто появили се преди петдесет милиона години човекоподобни маймуни – не мога да кажа. Въпреки че, разбира се ние вече водим някакъв дебат и дискусия – а не са ли тези “двукраките” , които постепенно унищожили всички динозаври, ловувайки с тях като на игра?
През 1961 г. експедицията на френския изследовател Сезар Геман намери в отдалечен планински район на Конго (Margherita Peak) племето на пигмеите “Монг” (40 туземци), които никога не са виждали бял човек. Находката е дала отлични резултати – след вземане на проби пигмейска кръв Гемaн установява, че тя … не е гореща. Хората са били в състояние да изпаднат в анабиоза, като гущери в студено време, от което обаче е малко вероятно да се нуждаят в африканския климат. Племето се покланяли на фигура, изваяна от дърво – стоящ на задните си крака гущер , в който лесно познали … тиранозавъра. Върнал се в Париж, ученият веднага започва да събира средства за следващото си пътуване, но на експедицията попречила войната в Конго. И шест месеца по-късно Сезар умира от малария. Да се изпрати експедиция не станало – в района се водели ожесточени битки между войниците и местните милиции : в продължение на много години не позволяват на учените да стигнат до местните жители, в чиито вени може да има кръв на динозаврите.
Вкаменени силуети на човешки крак се намирали редом до отпечатъци от динозаври на много места, главно в Съединените щати – например в реката Палукси в Тексас и Фишър каньон в Невада – това е предизвикало шок и ожесточени дебати: дали е валидна изобщо теорията на еволюцията? Някои археолози са обвинявали други за фалшифициране, другите отговорили с викове на упрек в невежество и нежелание да “разберат очевидното.”
Професионални и любителски експедиции от САЩ и Канада, повече от сто пъти в последните пет години посещават храмове на отдавна изчезналата индианска цивилизация на Tиауанако на територията на съвременна Боливия, където каменни скулптури изобразяват хора в люспи – древни индианци (като по някои предположения империята на Tиауанако е основана преди 15 000 години ) , които били наричали основатели на държавата. Освен това, само три племена в боливийската джунгла все още наричат себе си “хора-гущери”.
(Георгий Бореев , Извънземните цивилизации на Атлантида)