Мистериозната връзка между Сириус и историята на човека

Настоящият материал е превод (благодарим ти Janthine!) от новият сайт на vigilant citizen – secretarcana и се опитва да изследва значението и символизма на Сириус. Макар да има какво да се научи от статията, тя не се отличава с особена дълбочина, както се говори за звездата в „Документите Тера“ например, защото извънземната интерпретация липсва, а езотеричната е просто отбелязана, без да бъде тълкувана особено детайлно. Въпреки това изследването е добро начало, особено за прохождащите, които тепърва навлизат в материята за влиянието на тези архетипи в човешката култура и тайно знание. И така – приятно четене на начинаещите

Още от древни времена, по времето на различни цивилизации, Сириус, Кучешката звезда, е била обградена от мистериозен ореол. Езотерични учения на цели епохи неизменно придават на Сириус специален статус и значението на звездата в окултния символизъм е доказателство за това. Какво прави Сириус толкова специална? Дължи ли се това единственно на факта, че е най-ярката звезда на небето? Или може би защото човечеството има древна и мистериозна връзка с нея? Тази статия разглежда значението на Сириус в хода на историята и мястото й в тайните общества и ще опише символизма, който я заобикаля.

Сириус се намира в съзвездието „Canis Major“, позната като Голямото куче, а оттам произлиза и прозвището й „Кучешката звезда“. Тя е повече от двадесет пъти по-ярка от нашето слънце и два пъти по-тежка от него. На нощното небе Сириус е най-ярката звезда, а нейното синьо-бяло сияние е очаровало звездобройците от най-дълбока древност. Нищо чудно, че на практика Сириус е почитана от всички цивилизации. Но дали има нещо повече отвъд видимия блясък на звездата?

Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.

Асоциирането на Сириус с божественото и дори разглеждането й като дом на „Великите учители“ на човечеството не е запечатано само в митологиите на няколко примитивни цивилизации. Това е широко разпространено вярване, което е оцеляло до наши дни (и дори се е засилило). Ще разгледаме значимостта на Сириус от древни времена, ще анализираме очевидното й присъствие в тайните общества и ще изследваме тези езотерични концепции и как те са били модифицирани в съвременната култура.

Сириус и древните цивилизации

В Древен Египет, Сириус е била считана за най-важната звезда на небосклона. Всъщност, тя е била астрономическия център на цялата египетска религиозна система. Сириус е била почитана като Сотис и е била свързвана с Изида, богинята-майка в египетската митология. Изида е женския аспект на божественото триединство, заедно с Озирис и техния син Хор. Древните египтяни са отдавали толкова голямо значение на Сириус, че повечето от техните божества били асоциирани по един или друг начин с нея. Анубис, богът на смъртта с глава на куче, е имал очевидна връзка с Кучешката звезда, а Тот-Хермес, великият учител на човечеството, също е бил езотерично отнасян към Сириус.

Системата на египетския календар е базирана на хелиактичния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“.

Няколко изследователи на окултните науки твърдят, че Великата пирамида в Гиза е била построена точно по разположението на звездите, а Сириус е била най-важната от тях. Смята се, че светлината от тези звезди е била използвана в церемониите на египетските мистерии.

„Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда. Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове. Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал илюмината с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на Най-Великия“ (Marshall Adams, The Book of the Master).

Последните научни открития, свързани с Голямата пирамида и нейните мистериозни „вентилационни шахти“ доведоха до потвърждение на голямото значение на Сириус за самата пирамида.

Продължението в сайта:

http://www.parallelreality-bg.com/index.php/analizi/kratkianalizi/324-2011-05-13-19-47-49.html