НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРИТЕЖАВАТЕ НИЩО

ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРИТЕЖАВАТЕ НИЩО!

Изобилието не е нещо, което придобиваме. То е не­що, към което се настройваме. Тази мисъл е от критич­но значение, за да накарате принципа на изобилието да функционира в живота ви. Помнете, че съществуват без­крайни запаси от енергия във вселената и че всичко, включително и собствената ви форма и всичките ви нат­рупани притежания, по същество е енергия. Всичко виб­рира. Наричаме тази вибрация енергия и нашата вселе­на е безкрайна по своя запас от енергия. Тази енергия съставлява живота.

Енергията, която всеки от нас излъчва, се определя от мислите ни и от това, как решаваме да преработваме света си. Преработвайте го чрез очи, ко­ито виждат само оскъдицата, и това е, което ще се разшири. Преработ­вайте го чрез очи, които виждат безкрайно изобилие, и това е, което ще се разшири. Харесва ли ви или не, но ако се нуждаем от притежаването на неща, филтри­раме вселената през очите на оскъдицата. Потребността ни да имаме неща е отражение на убеждението ни, че нямаме достатъчно. Потребността ни да натрупваме и при­тежаваме буквално ни пречи да се настроим към изоби­ли­ето, което е тук, пред „изпълнените ни с липса очи”.

Всичко, за което си мислим, че трябва абсолютно за­дължително да имаме, за да бъдем щастливи, е индика­тор, че сме контролирани отвън, т.е. от нищото, а не отвътре. Този начин на мислене ни кара да вярваме, че сме не­цялостни, че нещо ни липсва и че можем да по­пълним тази липса, като имаме повече неща. Безкраен капан! Капан, от който никога не можем да избягаме, докато мислим, че притежаването на нещо ще запълни празнотата.

Как можете въобще да владеете нещо? Помислете за момент за всички притежания, които имате в съня си – коли, яхти, пари, играчки или каквото притежавате, докато сте в сънуващото си тяло. Когато се събудите, незабавно разбирате, че всички тези притежания са би­ли илюзии и че сте се нуждаели от тях временно за съня си. Сега се опитайте да вкарате това нещо в перспек­ти­ва по отношение на съня, в който се намирате сега и който трае 80 или 90 години. Представете си как се съ­буждате и можете да погледнете назад към своите при­тежания. Как е било възможно да сте притежавали как­вото и да било? Най-доброто, имам предвид точно най-доброто, което можем да напра­вим, е временно да при­тежаваме нашите играчки за кратък отрязък от време, но след това (без значение дали ви харесва или не) се събуждаме и разби­раме, че няма никаква полза от тях. След като огромната част от живота ни е в астралната дименсия на мисълта, от вещите няма никаква полза в това със­тояние на не-форма.

Ако имаме празнота, то е, защото мислим за нищо­то, а този тип мис­лене винаги я разширява. Можем да се разширяваме по по-удовлетворяващ начин, като се фокусираме върху пълнотата и разберем, че никога ни­що не можем да притежаваме. Това не изключва изпит­ването на огромно удоволст­вие от нещо, което сме нат­рупали или взели временно. Помнете обаче, че така как­то нищо в нашата вселена не е формирано, и ние не сме напълно формирани. Всичко винаги е в състояние на транс-формация, включително и правото на собственост, което имаме над нашите имоти, всичките ни иг­рачки, семейството, парите – всичко. Всичко е в преход. Всич­ко циркулира, кацайки на дланта ни, за да му се радваме временно и след това да го пуснем отново да циркулира. След като интернализираме идеята, че не можем да при­тежаваме нищо, парадоксално се освобождаваме, за да имаме всичко, ко­ето изберем, без да сме привързани към имането му. Много скоро ще отк­рием радостта от спо­делянето му с другите.

Парадоксът е, разбира се, че когато спрем преслед­ването и натрупва­нето, откриваме, че всичко, от което изобщо някога сме се нуждаели или сме искали, е на разположение. Страхът, че не притежаваме достатъч­но, пречи на много хора да видят, че вече имат доста­тъчно. Не можем да притежаваме нищо и живот, прека­ран във вяра в оскъдицата и липсата, е нарушение на универсалния принцип на изобилието.

Живот на изобилие не означава живот на натрупва­не, а развитие на ду­ховно чувство на благоговение пред „безкрайността” на всичко. Да вземем например само­то ви тяло. То е портрет на безкрайно изобилие, способ­но на изключителни достижения и ограничено само от мислите, които се фокуси­рат върху ограниченията му. Мозъкът ви със стотиците си милиарди клетки може да ръководи тялото ви да спи или да танцува, да медитира или да съз­дава, да изгражда самолети и подводници. Вие – да, вие и тялото, което оби­тавате, сте пример на изк­лючителното изобилие и съвършенство. Неговите въз­можности са наистина безкрайни. Съществуването му като самоподдър­жащо се цяло е до такава степен чудо, че умът ни се стряска дори само от ми­сълта как се е озовало тук и как продължава да бъде живо, да мисли, да съ­нува и т.н. в безкрайния каталог на чудесата.

Вие самите сте изобилието в действие. Тялото обаче, което наричате Аз, не може да притежава нищо или да вземе нещо със себе си, когато го на­пуснете. То функци­онира посредством сили и енергия, които се издигат над натрупванията. Всичко от съдържанието на живота ви е дошло, за да ви служи, а не да ви направи свой слуга. Опитайте се да не забравяте този прин­цип, когато про­дължите да четете нататък. Всичко, което е било „при­тежа­вано” от някой преди няколко години, вече служи на някой друг. Земята, ко­ято се е смятала за собствена, сега служи на други. Бижутата сега красят други. И това е така в целия спектър на живота. Нищо не е притежа­вано и колкото по-скоро разберем това и прекратим опитите си да притежаваме не­щата и хората, толкова повече ще можем да се настроим към този дивен прин­цип на изобилието.

Тайната е да спрем да се фокусираме върху онова, което нямаме, и да изместим съзнанието си към цене­нето на всичко, което сме, и всичко, което имаме. С та­зи промяна в съзнанието службата става естествена част от изо­билния живот. Ганди го каза красиво:

„Съзнателно или не, всеки от нас наистина прави ед­на или друга ус­луга. Ако култивираме навика да пра­вим тази услуга преднамерено, желани­ето ни да слу­жим ще расте постоянно и ще допринесе не само за собственото ни щастие, но и за щастието на света като цяло.”

Или пък прочетете Албърт Швайцер на същата тема:

„Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигур­ност: единствените измежду вас, кои­то ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат.”

Тези двама мъже бяха в много отношения светци сред нас и ние не мо­жем да очакваме да излъчваме същата степен на цялостно отдаване на служ­бата на другите. Има обаче много, което може да се научи от изследването на техния живот и дори от тези два кратки цитата. Смисълът е в откриването на истинското чувст­во на удовлетворение отвъд успеха и натрупването.

От книгата на Уейн Дайър “Ще го видиш, когато повярваш в него”

http://www.spiralata.net/

Етикети: его, енергия, притежание, Психология, себепознание, тяло, Уейн Дайър