Петте травми- отхвърлянето

Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си

Лиз Бурбо

Създаването на травмите и маските

Когато едно дете се ражда, дълбоко в себе си то знае, че причината, поради която се въплъщава, е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности. Впрочем, неговата душа е избрала семейството и околната среда, в които се ражда, с много ясна задача. Ние всички имаме една и съща мисия, идвайки на тази планета: мисията да преживяваме опитности, докато успеем да ги приемем и да започнем да се обичаме чрез тях.

Докато дадена опитност се преживява с неприемане, сиреч с осъждане, с вина, със страх, със съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората, които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Някои не само експериментират един и същ тип събития множество пъти в продължение на един живот, но трябва да се превъплъщават един или повече пъти, за да успеят да я приемат напълно…

Човекът иска да живее все по-интелигентно. Когато си даде сметка, че дадена опитност предизвиква вредни последици, вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого другиго, трябва просто да се научи да приема, че я е избрал (дори и несъзнателно), за да разбере, че това не е било интелигентно решение за него. Ще си спомни за това по-късно. Ето по този начин се преживява дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да преживявам това”, то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и съща грешка или неприятната опитност, преди да достигнеш до там да придобиеш необходимата воля и смелост да се преобразиш. Защо не разбираме от първия път? Заради нашето его, поддържано от нашите убеждения…

Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва на равнището на душата. И тъй като е безсмъртна, тя се връща непрестанно под различни човешки форми с натрупания багаж в своята душевна памет. Преди да се родим, ние решаваме какво искаме да оправим през това следващо превъплъщаване. Това решение и всичко, което сме натрупали в миналото, не са отбелязани в съзнателната ни памет, сиреч тази, която е част от интелекта. И едва в течението на живота ние постепенно осъзнаваме плана си на живот и това, което трябва да оправим…

Непосредствено преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ привлича душата ти към средата и семейството, от които ще имаш нужда в следващия си живот. Това магнетично привличане и тези обективни предпоставки са предопределени, от една страна, от това, което не си успял да преживееш в любов и приемане в предишните си животи и, от друга страна, от това, което бъдещите ти родители трябва да лекуват чрез дете като теб. Ето кое обяснява защо често децата и родителите трябва да лекуват едни и същи травми.

Раждайки се, ти вече не осъзнаваш цялото това минало, защото се съсредоточаваш предимно върху нуждите на душата ти, която иска ти да се приемеш с твоите успехи, недостатъци, сили, слабости, желания, твоята личност и т.н. Ние всички изпитваме тази нужда. И все пак малко след раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на възрастните или света на близките ни. От това си правим заключението, че да си естествен, не е добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква най-вече у детето гневни кризи. Тези кризи стават толкова чести, че започваме да смятаме, че са нормални. Наричат ги „детски кризи” или „юношески кризи”. Те може би са станали нормални за хората, но със сигурност не са естествени. Детето, което постъпва естествено, което е уравновесено и което има правото да бъде такова, каквото е, не прави този род кризи. За жалост този вид дете почти не съществува. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа:

След като е познало радостта да бъде каквото е – първи етап от съществуването му, то познава болката да няма правото да постъпва по този начин, което е вторият етап. После идва периодът на кризата и на бунта – третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него. Някои хора остават като „заседнали” в третия етап през целия си живот, сиреч те непрекъснато реагират, гневни са или са в ситуация на криза.

През третия и четвъртия етап ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за това да ни защитават от страданието, преживяно през втория етап. Тези маски са пет на брой и съответстват на пет основни големи травми, които човека преживява. Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот.

ОТХВЪРЛЯНЕ

ИЗОСТАВЯНЕ

УНИЖЕНИЕ

ПРЕДАТЕЛСТВО

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

…

Поставянето на маските е следствие от желанието да скрием – от нас самите или от другите, това, което все още не сме пожелали да оправим. Тези криеници са форма на предателство. Кои са тези маски? Ето ги, придружени от травмите, които се опитват да прикрият.

1.  Травма- Отхвърляне/Маска- Бягащ

Отхвърлянето е много дълбока травма, защото този, който страда от нея, се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува. Сред петте травми тази се проявява най-напред – тя присъства много от рано в живота на даден човек.

Душата, която се връща на Земята със задачата да работи над тази травма, преживява отхвърляне още с раждането си, а за мнозина – още преди да се родят.

Да вземем за пример нежеланото бебе, това, което идва, както се казва, „инцидентно”. Ако душата на това новородено не се е справила с чувството за отхвърляне, сиреч ако не е успяла да се почувства добре, да бъде каквато е, независимо от отхвърлянето, бебето при всички случаи ще преживее отхвърляне. Очевиден пример е случаят с новороденото, което не е от желания пол. Разбира се съществуват и други причини, поради които даден родител отхвърля своето дете, но важното в този случай е да се разбере, че единствено душите, изпитващи потребност да преживеят тази опитност, ще бъдат привлечени към един или двама от родителите, които ще отхвърлят детето си.

Също така често се случва родителят да няма намерение да отхвърля детето си, но въпреки всичко то да се чувства отхвърлено при най-дребния повод: в резултат на обидни забележки или нетърпение, или гнева на някой от родителите. Докато дадена травма не е излекувана, тя много лесно се реактивира. Човекът, който се чувства отхвърлен, не е обективен. Той тълкува случващото се през филтрите на своята травма и се чувства отхвърлен, дори и когато не е.

От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на БЯГАЩ. Благодарение на многобройните регресии в зародишно състояние, на които съм присъствала, имах възможността да извърша някои наблюдения, а именно, че човекът, засегнат от травмата от отхвърляне, се вижда като много малък в корема на майка си, че заема много малко място и че често то е съвсем тъмно. Това потвърди тезата ми, че маската на бягащия може да започне да се създава още преди раждането…

Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук. Всичко, свързано с духа, го привлича още повече, както и интелектуалният свят. Не използва често материалните неща, за да си достави удоволствие, защото ги смята за излишни…

Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на другите. Думата „НИЩО” често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите…

Обикновено бягащият има много малко приятели в училище, а и по-късно в работата. Смятат го за самотник и го оставят сам. Колкото повече се изолира, толкова повече сякаш става невидим. Оказва се в порочен кръг: слага маската си на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда; става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин си намира оправдание да се чувства отхвърлен…

Характеристики на травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО

Пробуждане на травмата: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. С родителя от същия пол.

Маска: Бягащ.

Родител: Същият пол.

Тяло: Свито, тънко, слабо или фрагментирано.

Очи: Малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите.

Речник: „нищожно”, „нищо”, „несъществуващо”, „изчезвам”.

Характер: Непривързан към материалното. Перфекционист. Интелектуалец. Минава от фази на силна любов към фази на дълбока омраза. Не вярва в правото си на съществуване. Сексуални трудности. Смята се за нищожен, без стойност. Стреми се към самотата. Безличен. Способност да става невидим. Намира различни начини за бягство. Лесно се отнася. Смята се за неразбран. Трудно му е да позволи на детето в него да живее.

Най-голям страх: паниката.

Хранене: лош апетит, дължащ се на емоциите или на страха. Малки порции. За да избяга: захар, алкохол или дрога. Предразположен към анорексия.

Възможни болести: кожни проблеми, диария, аритмия, рак, дихателни проблеми, алергии, повръщане, припадъци, кома, хипогликемия, диабет, депресия, склонност към самоубийство, психоза.

Откъс от книгата:

“5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си”  на Лиз Бурбо

http://www.book.store.bg/p38592/5-te-travmi-koito-prechat-da-bydesh-kakyvto-si-liz-burbo.html

Книгата можете да намерите и в spiralata.net

Етикети: вина, Лиз Бурбо, осъждане, Психология, травми