Приказка за 4-те сезона
Един баща имал четирима сина. Когато момчетата пораснали той решил, че е време да им даде част от своята мъдрост и натрупания през годините житейски опит. Най-много от всичко искал да ги научи, никога да не съдят прибързано за нещата от живота.Събрал ги една вечер край огнището и им казал, че има задача за тях. Недалече от пътя за дома им растяло старо крушово дърво. Всяко от момчетата трябвало да отиде до това дърво през различен сезон от годината, да наблюдава как изглежда то,след което да се върне обратно и да разкаже какво е видяло. Минавало времето, изредили се сезоните, и всяко от момчетата изпълнило заръката на баща си. Бащата отново ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.
Пръв започнал да разказва най-големият син. Той бил при крушовото дърво през зимата. Описал го като грозно и разкривено, сковано от студа, с клони натежали от сняг и обвити в ледена кора, то приличало на изсъхнало…
Вторият син ходил при дървото щом настъпила пролетта и пред очите му се разкрила прекрасна гледка. Всичките клони на дървото били отрупани с красиви снежно-бели цветове, излъчващи сладък и упойващ аромат. Той бил безкрайно очарован от видяното и когато разказвал за това вкъщи, уверил останалите, че никога по-рано не е виждал нещо толкова красиво през живота си.
На третия син се паднало да иде при дървото в началото на лятото. Той описал дървото като напълно разлистено, цялото пременено в свежо зелено, изглеждало преливащо от живот и пълно с обещания…
Последен бил най-малкият син. Той ходил при дървото през есента и уверено заявил, че всичките му братя грешат, защото пред неговите очи дървото било цялото отрупано с узрели и сочни плодове, листата му били обагрени в огнени цветове и започвали вече да окапват…
Тогава бащата им казал, че и четиримата са прави в твърденията си,защото всеки от тях е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. После ги посъветвал никога вече да не съдят за дърво или за човек само по един от неговите сезони. Обяснил им, че удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само накрая, когато са преминали всичките сезони.
Изпратено от Ваня М.
