Присъствието
„Когато отвеждате хората в духовния свят, виждат ли Бог?” често ми задават този въпрос по време на лекции и не мога да дам кратък отговор. Зная, че клиентите ми чувстват присъствието на извора на своето сътворение. По-напредналите обясняват, че някога всички души отново ще се слеят с източника на лилава светлина. Все пак има ли място в духовния свят, където все още прераждащата се душа вижда същество, по-висше от старейшините? Отговорът е да – на срещите си със съвета.
По време на събеседването със старейшините ни обзема чувство за близостта на още по-висша сила, наричана просто присъствието. Много клиенти казват: „Тогава се намираме възможно най-близо до Бог.” По-напредналите клиенти, които скоро ще престанат да се прераждат, изтъкват, че според тях това присъствие не е точно Бог, а обожествено същество или същества, чиито способности далеч превъзхождат тези на съветниците. Всички са съгласни, че присъствието е там, за да помага при работата на съвета.
Повечето от душите, с които разговарям, избягват да употребяват думата Бог при описанията си на висшето присъствие, което по-скоро чувстват, отколкото виждат в духовния свят. Предпочитат да използват думи като източник или висш дух, защото понятието Бог е твърде персонализирано на Земята. С приближаването си към по-висши нива на развитие много души започват да говорят за присъствието в множествено число, като част от много духовни сили с безгранично познание. Чувстват, че тази по-висша сила оказва влияние при събеседванията им със съвета, но може би не е самият създател. Присъствието е най-осезаемо за клиентите ми по време на срещите им със съвета. Все пак за тях то е по-висша всемогъща и вездесъща енергийна сила в духовния свят.
След като прегледах бележките си за стотици случаи, в които става дума за присъствието, реших да цитирам няколко от тях. По време на сеансите всеки клиент говори за присъствието, само в няколко изречения. Надявам се цитатите, които съм подбрал, да дадат представа за тази страна от срещите на душите със съвета.
„Всъщност не виждам присъствието, но го усещам като най-висша енергия. Тук е и заради съветниците, но главно заради мен. Старейшините не се явяват посредници между мен и този източник на сила. Чувствам пряка връзка с лилавата духовна светлина.”
„Когато се намирам в залата на съвета, присъствието надзирава старейшините с пулсиращата си виолетова светлина. Понякога тя става ярка и сребриста, за да успокои и пречисти съзнанието ми.”
„Присъствието стои високо в дъното на залата, зад съвета. Трудно ми е да погледна тази сила. Чувствам светостта й толкова осезаемо, че не бива да я гледам, докато трае събеседването ми със съвета. Ако се опитам, бих отклонил вниманието си от старейшините.”
„Изглежда, съветниците усещат появата на присъствието, но това не ги разсейва и кара да забавят процедурата. Мисля, че и те, и аз трябва да бъдем съсредоточени. Все пак имам чувството, че величественото съчетание на толкова много интелигентна енергия в момента е предназначено само за мен. Водачът ми, старейшините и присъствието са пазители на мъдростта, която се крие зад преживяванията ми.”
„Присъствието е чиста енергия, която помага на съвета заради мен. Мисля, че съветниците се нуждаят от помощта на присъствието, защото е минало много време, откакто самите те са престанали да се прераждат в биологическа форма. Чистата мъдрост на тази енергия позволява и на съвета, и на мен да видим по-ясно какъв е пътят ни.”
„Сиянието и притегателната сила на присъствието са зов… Вдъхващ на всички в залата вяра, че някой ден ще се съединим. Прилича на родител, който очаква да пораснем и заживеем в разбирателство като зрели същества.”
„Когато застанете пред съвета, усещате присъствието като вибрации, проникващи в съзнанието ви. Дори водачът ми чувства същото блаженство. Зная, че затова толкова обича да идва с мен на събеседванията на съвета. Тази сила е като извор на обич и разбиране. Когато срещата ми със съвета свърши и изляза… ме обзема копнеж да се върна и отново да почувствам присъствието.”
Питали са ме дали съм попадал на някого, който би могъл да опише какво е да станеш съветник и да бъдеш по-близо до присъствието. Имал съм само няколко клиенти, които са го изпитали. Това са души в преход от пето ниво към следващото. Една от тях се откроява в съзнанието ми.
Откъс от книгата “Следите на душите” на д-р Майкъл Нютън
Източник: spiralata.net
Етикети: Майкъл Нютон, пътят на душите, регресия, следите на душите, спомени от отвъдното, хипнотична регресия