Спуканата стомна

Един носач на вода в Индия имал две стомни. Носел ги провесени от двете си страни на дълъг прът,който минавал над раменете му. Едната стомна била спукана. Здравата стомна винаги пристигала пълна от дългия път от потока до къщата на господаря, а пукнатата – наполовина празна.

Това се повтаряло всеки ден в продължение на две години. Естествено, здравата стомна била горда, че изпълнява достойно това, за което е създадена. А пукнатата се срамувала от това, че можела да свърши само половината от това, за което била направена.
Един ден на извора тя казала на носача на вода: „
– Срамувам се от себе си и искам да ти се извиня.
– „Защо? – попитал носачът. „От какво се срамуваш?„
– За тези две години, заради пукнатината ми, аз доставях до къщата на господаря само половината вода, която наливаше. Ти си вършеше съвестно работата, но заради моя недостатък не получаваше пълно възнаграждение. – казала стомната.
Носачът на вода я успокоил и й казал:
– „Сега, когато вървим към къщата на господаря, искам да забележиш красивите цветя по пътя.
Докато се изкачвали по хълма, старата пукната стомна забелязала редица от стоплени от слънцето красиви цветя и много ги харесала. Но в края на пътя тя отново била тъжна, защото половината вода пак изтекла и отново започнала да се извинява на носача. А той и казал:
– Забеляза ли, че имаше цветя само от твоята страна на пътя. Това е така, понеже аз, знаейки за твоя недостатък, го превърнах в предимство. Посях цветя от твоята страна на пътя и всеки ден, докато се връщах от потока, ти без да знаеш ги поливаше. През тези две години аз късах от тези прекрасни цветя и с тях украсявах масата на господаря. Ако ти не беше такава, каквато си, той нямаше да има тази красота в дома си.
Всеки от нас има своя уникален недостатък. Ние всички сме пукнати стомни. Но благодарение на пукнатините и недостатъците ни ние живеем взаимнодопълвайки се заедно и по този начин животът ни става по-интересен и пълноценен.

Превод: Катя Илиева