Разделяне и единение на душата
Разделяне и единение на душата
Способността на душите да разделят енергийната си същност оказва влияние върху много аспекти от живота им. Може би „разпространение на душата” е по-подходящ термин, отколкото „разделяне”. Както изтъкнах в главата за призраците, всички души, които се прераждат на Земята, оставят част от енергията си в духовния свят, дори онези, които живеят паралелно в няколко тела. Процентът оставена в резерв енергия може да бъде различен, но всяка частица от нея има точно подобие във всяко друго „аз” и копира цялата същност. Това явление наподобява разделянето на светлинни образи и възпроизвеждането им чрез холограма. Все пак има известни разлики. Ако само малък процент от енергията на една душа е оставен в духовния свят, тази частица от същността й е по-слаба, защото концентрацията й е по-малка. Въпреки това, понеже енергията остава в чисто състояние, без отрицателни влияния, донякъде запазва мощността си.
Когато стигнах до откритието за енергийния ни резерв в духовния свят, си обясних доста неща. Системата на душевна двойственост оказва съществено влияние върху много аспекти от живота ни. Например, дори ако някой, когото сте обичали, е починал тридесет години преди вас и вече се е преродил отново, ще се срещнете с него в духовния свят, когато се завърнете там.
Способността на душата да се съединява със себе си е естествен процес на енергийно регенериране след физическата смърт. Един клиент категорично заяви следното: „Ако влизахме в едно тяло със сто процента от енергията си при прераждане, мозъкът би се пръснал.” В случай че пълният заряд на душевната енергия попадне в едно човешко тяло, напълно би подчинил мозъка на волята на душата. Очевидно това важи дори за по-слаби и неразвити души. Предполагам, че този фактор на съчетаването на душата с физическото тяло е бил преценен още в ранните етапи на човешката еволюция от онези духовни суперспециалисти, които са избрали Земята за планетарно училище.
Освен това, ако душата обитаваше едно тяло с пълния си енергиен капацитет, процесът на развитието й на Земята би се обезсмислил, защото не би имала предизвикателството да се справя с мозъка. Със засилването на различни части от енергията на душата при преражданията й се укрепва цялостната й същност. Стопроцентовата съзнателност би имала обратен ефект. Ако не можехме да разделяме енергията си, бихме запазвали повече от духовната си памет във всяко човешко тяло. Амнезията ни тласка в изпитателната лаборатория на Земята без отговор за задачите, които сме изпратени да изпълним. Освен това тази амнезия ни освобождава от бремето на минали провали, за да можем да използваме нови подходи с по-голяма увереност.
Призракът от случай 15 бе пример, че е възможно душите да не преценят правилно какъв процент енергийна концентрация трябва да вземат в живота си. Един клиент нарече това „нашия светлинен коефициент”. Странно защо, откривам, че клиентите ми от четвърто или пето ниво се увличат по-често, отколкото по-малко развитите. Така беше с душата воин от случай 22. Обикновено много напреднала душа взема на Земята не повече от двадесет и пет процента от целия си капацитет, докато средно развитите и по-неопитни използват 50 -70 процента. Енергията на по-развитата душа е пречистена, еластична и силна в по-малки количества. Затова младите трябва да носят по-голяма част при земните си прераждания. Следователно не количеството на енергията придава мощ, а качеството на вибрационната й сила, зависещо от опита и мъдростта на душата.
Как тази енергия ни помага да разберем общата сила на душевната и човешката енергия? Всяка душа притежава специфично енергийно поле, което отразява безсмъртния й характер, независимо от броя части, на които е разделена. Когато духовното его се съчетае със сложния по структура физически мозък, се получава наситено биополе. Тази симбиоза е толкова сложна, че съм успял да добия само бегла представа. И двете енергийни конфигурации реагират една на друга по безброй начини
И така се получава единният образ за външния свят. Затова физическото ни здраве, усещанията и емоциите ни са така слети в духовното съзнание. Мисълта е тясно свързана със съчетаването на тези енергийни модели и влиянието на всеки от тях върху тялото.
Често използвам аналогията с холограма, за да опиша разделянето на душата. Холографските образи са напълно еднакви. Тази аналогия помага, но не отразява цялата истина. Споменах, че една променлива в процеса на душевно деление определя силата на енергийна концентрация във всяка част. Този елемент е свързан с опита на душата. Друга променлива е плътността на материалната енергия във всяко човешко тяло и емоциите, които движат това тяло. Ако една и съща душа влезе едновременно в две тела и във всяко внесе по-40 процента от енергията си, ще има различно енергийно поле, освен ако са съвсем еднакви близнаци.
Нека помислим какво става, когато снимаме едно и също място сутрин, по пладне и вечер. Промените в пречупването на светлината създават различен ефект върху филма. Енергията на душата започва със специфичен модел, но щом влезе в тяло на Земята, местните условия променят този модел. Когато разглеждаме бъдещия си живот от духовния свят, получаваме съвет какво количество енергия ще ни бъде нужно в обитаваното тяло. Решението, колко да вземем, е наше. Много души искат да оставят колкото е възможно повече, защото обичат дома си и заниманията си там.
Емоционалните и физическите травми изчерпват енергийния ни резерв. Можем да загубим късове положителна енергия, като доброволно я отдаваме или околните я изцеждат от нас със своя негативизъм. Необходима е енергия, за да изградим и поддържаме защитни механизми. Веднъж един клиент каза: „Когато споделям светлинния си образ с онези, които мисля, че го заслужават, мога да се заредя по-бързо, защото съм дал тази част от себе си по свое желание.”
Един от най-добрите начини да възстановим енергията си е чрез сън. Отново имаме възможност да разделим частта, която сме взели със себе си, и да се реем свободно, оставяйки малък процент, с който бихме могли бързо да се слеем, ако се наложи. Както вече споменах, тази способност е особено полезна, когато тялото е болно, в безсъзнание или в кома. Понеже за освободената душа времето не е фактор, часовете, дните или седмиците, прекарани извън тялото, са ободряващи. Бих добавил, че при криза душите могат да бъдат презаредени и от грижовни духове. Възприемаме тези вливания на енергия като дълбоки прозрения. Няколко часа почивка от човешкото тяло могат да направят чудеса с душата, стига оставената част да бъде под контрол и да не се впуска в сложен анализ на сънищата. При подобни обстоятелства е възможно да се събудим изтощени.
Друга възможност за деление на душите са паралелните животи, но какви са мотивите и последиците от такова решение? Много хора смятат, че е нормално душата да живее едновременно няколко живота. Открих, че съвсем не е така. Целта на душите, които избират да се разделят в две или повече тела в един и същ отрязък от време на Земята, е по-интензивно учение. Могат да оставят около десет процента от енергията си и да влязат с останалата в две или три тела. Понеже имаме свободна воля, нашите водачи ни позволяват тези експерименти, но не ни съветват да ги предприемаме. Поради огромния разход на енергия повечето души, които опитват паралелен живот, го правят само веднъж или два пъти, преди да се откажат. Само изключително амбициозните души желаят да водят паралелен живот. Освен това разделената енергия не се преражда в близнаци. Обитаването на две тела от едно и също семейство, с еднаква генетика, родителско влияние, обкръжение, националност и така нататък би могло да има отрицателни последици. Подобна липса на разнообразие не създава мотивация за паралелен живот.
Откъс от книгата “Следите на душите” на д-р Майкъл Нютън
Източник: spiralata.net
Етикети: Майкъл Нютон, Майкъл Нютън, пътят на душите, регресия, следите на душите, спомени от отвъдното, хипнотична регресия