Сродни души и вечни партньори
Вечният партньор, или най-близката сродна душа, често се явява важна личност в живота. Може да бъде съпруг, брат или сестра, добър приятел или понякога родител. Никоя друга душа не е по-важна за нас от вечния партньор и когато клиентите ми описват живота си в такава близост, повечето твърдят, че връзката значително обогатява съществуването им. Един от основните мотивиращи фактори душите да се прераждат е възможността за израз във физическа форма. Това определено се харесва на вечните партньори. Понякога, ако са по-напреднали, разменят половете си в някои животи. Повечето души избират единия от двата пола в 75 процента от преражданията си.
Понятието „вечен партньор” не бива да се смесва с термина „сродна душа”, каквито са всички членове на една група, общуващи помежду си като приятели. Някои наричат главния си партньор „истински”, което е подходящ термин, стига да не омаловажава връзката с останалите от групата. Различията между специалисти в моята област по отношение на терминологията са по-често символични, отколкото съществени, но има друга концепция, свързана с вечните партньори, която ме смущава.
Неколкократно са ми задавали въпроса, дали описанията ми на връзката между вечни партньори и твърденията за духовната двойственост имат нещо общо с теорията за души близнаци? Отговорът ми е – не. Вече споменах за способността ни да разделяме духовната си енергия и да живеем паралелно в няколко тела, въпреки че повечето души не избързват с обучението си по този начин. Обясних и защо оставяме известен процент енергия в духовния свят като наше точно копие, когато се прераждаме. Почти всички души постъпват така, в което се изразява тяхната двойственост. Откритията ми за вечното партньорство и раздвояването на енергията нямат връзка с идеята за души близнаци. Не мога да налагам мнението си, но, откровено казано, не съм попаднал на нищо, което да подкрепя тази концепция.
Доколкото разбирам, според теорията за души близнаци вие и вашият двойник сте създадени в един и същ момент от енергийно яйце, което се е разделило на две части и те ще се съединят отново едва след края на кармичните си прераждания. Помня случаи като 26, в който клиентката ме увери, че никога не се създават две еднакви души. Всяка енергийна частица е уникална в своята цялост. Освен това теорията ми се струва нелогична, защото какъв би бил смисълът да имаме духовен партньор, с когото не можем да работим заедно, за да усвоим кармичните си уроци, а ще се срещнем едва когато станем съвършени? Вечно или истинско, духовното партньорство съществува, за да си помагаме взаимно да постигнем целите си, а не за да бъдем двойници.
Пряко свързани души
Връзката с вечния партньор е най-важна, но останалите души в общностната група също могат да бъдат наречени партньори. Между всички членове на една общност съществува приятелска близост. Те имат различен характер и дарби, които взаимно се допълват, както става ясно от подбраните случаи. Обикновено в рамките на самата общностна група се оформя тесен кръг души, които са особено близки и представляват важна опора в живота едни за други. Броят им може да бъде различен, но най-често между три и пет.
Въпреки че душите от всяка общност са започнали развитието си едновременно, всяка от тях е достигнала до различно ниво. Това зависи главно от мотивиращи фактори за напредък като таланта. Всяка душа притежава определени дарби, на които приятелите й могат да разчитат при преражданията. Много от членовете на групата се отделят, за да започнат специализация в различни области, но не загубват връзка помежду си.
Косвено свързани души
Към тази категория спадат души от други групи, намиращи се в духовна близост с нашата. Както споменах в пета глава под фигура 1, вторичните групи около основната понякога наброяват над хиляда души. Много от тях се обучават в съседни класни стаи. Някои души от съседни общности могат да бъдат избрани да работят с нас и да ги срещаме в много прераждания, а с други пътищата ни се пресичат само за кратко. Доста често родителите ни принадлежат към близка общностна група.
При общуването в духовния свят, както и контактите във физически животи е възможно връзките ни с души от съседни групи да бъдат незначителни или да няма такива. В по-общ контекст всички души във вторичната група са свързани по един или друг начин, но според клиентите ми не са близки партньори. Въпреки това образуват огромен театрален състав и всеки от актьорите може да участва в някое от бъдещите ни представления. Понякога душа от близка група има особена черта, която се оказва необходима за кармичния ни урок. Най-често тя се преражда в човек, който оказва силно влияние върху нас с положителната или отрицателната си енергия. Това се определя от предварително споразумение между всички страни и водачите им, като се преценяват предимствата и недостатъците на няколко различни роли.
Участието им може да бъде съвсем кратко. Навярно читателят си спомня за случката на автобусната спирка, разказана в случай 39. Вероятно подкрепата, дадена на жената в този случай, е спонтанна постъпка. Мисля, че клиентът ми и непознатата не са свързани души. Ще цитирам един пример за кратък положителен контакт, разказан от клиент, който очевидно е срещнал душа от съседна група:
„Вървях сам по плажа, изпаднал в отчаяние заради уволнението ми от работа. Отнякъде се появи един човек и започнахме разговор. Не го познавах и никога повече не го видях в този живот, но тогава дойде при мен и поговорихме непринудено. Неусетно му се доверих за всички свои проблеми. Той ме успокои и ми даде надежда за професионалното ми бъдеще. След около час си отиде. Сега разбирам, че е мой познат от друга духовна група. Срещата ни в онзи ден не е била случайна. Бил е изпратен при мен.”
Но най-важни са контактите ни с нашите духовни партньори. Докато обмислях тази книга, доста хора настояваха да разкажа подробно поне една любовна история между вечни партньори. Понеже съм романтик, не можах да устоя на тази молба.
Откъс от книгата “Следите на душите” на д-р Майкъл Нютън
Източник: spiralata.net
Етикети: Майкъл Нютон, пътят на душите, регресия, следите на душите, спомени от отвъдното, хипнотична регресия