Тиковете

Тиковете са често срещано явление при децата от училищна възраст. Обикновено започват към 5-6 години и намаляват или изчезват към пубертета. Това е видно, защото много по-често тикове имат деца, а по-рядко възрастни хора. Много рядко започват в късна възраст – тогава е спорно дали се касае за тикове или друго разстройство.

Тиковете не са точно „болест”, те не заплашват здравето на детето, дори често не пречат на самото дете, а притесняват родителите му, които са загрижени, че другите могат да го подиграват и така да наранят самочувствието му. Тиковете са движения на тялото или звуци, които са неволеви – мигане, кимане, покашляне, казване на думички или цинизми без връзка със ситуацията и др., а могат и да са комбинирани – звуци и движения. Това разстройство се среща по-често у момченца, като има и фамилност. По-тежка, но и по-рядка форма на тиково разстройство е синдрома на Жил де ла Турет – комбинирани вокални и двигателни тикове.

Тиковете обикновено започват постепенно, с бавно увеличаване на силата и честотата като има периоди на засилване и затихване. Възможно е с времето да променят мястото си – от главата към крайниците или да станат по-сложни. Често засилването на тиковете родителите свързват със стрес или пренапрежение, повишена тревожност при различни ситуации. Децата могат „да задържат” тиковете си в училище, но това понякога е за сметка на усилване вкъщи. Емоционалното състояние, както и мозъчната кора оказват влияние върху тиковете и това е важно и за лечението им.

Най-често тиковете преминават за 6-12 месеца, но е възможно да продължат по-дълго и тогава стават хронични, което налага консултация и лечение.

Когато има „тикове” през нощта, когато са болезнени, когато започват остро и внезапно, когато са придружени с температура или общо лошо състояние на детето, родителите трябва веднага да се консултират с личния си лекар или педиатър, защото в тези случаи не се касае за тикове, а за друг вид заболявания.

Лечението на тиковете е според тежестта и продължителността им. Има поведенчески техники за справяне с проблема, но и лекарства, които детски психиатър може да препоръча след внимателен преглед и изследвания на детето.

Консултация с детски психиатър се налага също и поради нуждата от обща оценка за развитието на детето. Често децата с тиково разстройство имат и други проблеми – хиперактивност, импулсивност, невнимание, обсесивно компулсивно разстройство и др. Това са състояния, които изискват професионален и комплексен подход към детето. Когато има поставени две или повече диагнози, подходът към лечението е специфичен и само специалист по детска психиатрия може да поеме отговорност за решаване на проблема.

д-р Стоянка Велкова, психиатър,специализант по детска психиатрия , асистент в катедрата по психиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, тел. 0878246835, кабинет: ул. “Петър Стоев”123, с предварително записване

Всички права запазени.
Препубликация е допустима само при спазване на следните условия:
1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени
2.Посочен е авторът
3. Даден е активен линк към сайта www.temura.net

Етикети: деца, здраве, консултация, лечение, обсесивно, педиатър, Пловдив, Психиатрия, психиатър, Психология, разстройство, родител, тикове, тревожност, училище, хиперактивност