Уморените хора

Миналата година наша позната, заемаща добре платена позиция в голяма фирма, напусна работата си, даде апартамента си под наем и се премести да живее на село. Завинаги.

До пенсия й оставаха още двайсетина години.

Всички недоумявахме и градяхме най-различни хипотези. Да зареже такава работа? Такова жилище? Да замени бляскавият си живот за скромна селска къща с кози по улицата и изглед към шубраците? Това не е нормално. Всички мечтаеха да имат нейния успех.

А тя е абсолютно щастлива.

И възнамерява да изживее остатъка от живота си на дървената тераса – четейки книги, грижейки се за малката си градинка и готвеща зеленчукови супи. Естествено, аз леко преувеличавам.

Тя все още някъде пише по малко. Чете понякога и лекции в местния университет. Но всичко това е толкова незначително и скучно в сравнение с миналия й живот, че не си струва дори споменаването.

С всяка година подобните на нея хора стават все повече.

Разбира се, не всички захвърлят всичко и се местят в незнайни селца, но променят живота си значително. Лекари стават фотографи, счетоводители стават блогъри. Множат се и хората на свободна практика. Да, в епохата на интернет, не е нужно да си привързан към работно време от девет до пет и половина, за да изкарваш препитанието си, но има и друго.

Има уморени от живота си хора.

От всякъде се опитват да ни наложат успешност. Успех. Някой може ли да даде определение на това понятие?

От детската градина започваме да притискаме децата със задължения, ранно ставане, закуска. Стой тихо. Английски, рисуване, пиано. Домашна работа. Следват изпити, университет, лекции, отново изпити. Работа. Ранно ставане. Съвещания, оперативки, планирания, стратегии, изграждане на социална позиция и присъствие.

Като се пенсионираш ще спиш. Сега мачкай, успявай.

Бий си главата в стената. Трябва да успееш, да растеш кариерно. „Високоефективни хора“. Чували ли сте го? Има дори и книги с правила как да станеш успешен с не знам колко си стъпки и съвети… Личностно развитие, self-improvement (self-destruction) техники.

Стандартният набор е две висши образования (по възможност едното в чужбина). Сполучлив брак. Престижна работа. Апартамент в добър квартал. Скъпа кола. Море няколко пъти в годината. Ски през зимата. Париж за годишнината от сватбата. Дете в престижно училище. Двайсет чифта обувки, тридесет костюма. За всеки сезон. Повече от другите. Нали така?

Някога мислех, че това е успехът, с това се измерва успешността. А вие така ли мислите? Дали въобще е нужно всичко това?

Всичко това е суета.

Тази проста истина по правило се разбира от онези уморени от тичане хора, при които на първо място излиза душевния покой. Възможността да не бързат за никъде, на никого да не доказват нищо. Да живеят, а не да успяват.

Има такива хора, бягали дълго. Бягали, след което паднали и разбрали, че повече не могат така. Това още повече важи за младите хора, които на 30 години са стигнали до сериозни ръководни длъжности, подложени на огромни натоварвания от отговорности и задължения.

Те вече са видели всичко, умеят всичко и не искат нищо повече от покой. Някаква такава ранна старост.

Тогава виждат живота в друга светлина. Най-често това е след сериозна преумора и прекомерен стрес. Докато лежиш в болницата над много неща можеш да помислиш.

Уморените хора постепенно променят себе си, променят и своя свят. Учат се да живеят отново, да ценят различни неща. Да вземат контрола в свои ръце, да не зависят от решенията на работодател, от обществен статус и мнение. Рисуват, четат, готвят зеленчукови супи, пекат баница, разхождат се в парка и играят на топка с децата. Дишат с пълни гърди, не бързат. Разбират, че една чанта съдържа всичко, което им трябва.

Като малки са ги плашели, а се оказва, че никак не е лошо и метла да държиш.

Има естествено и друга група, които получават удоволствие от забързания живот и от признаците за успешност. До края на живота си не изостават и изоставят. И те някога няма да разберат как някой се е уморил.

А ако вие чувствате, че повече не можете така, не се бойте да го промените.  Не трябва да приемаме живота сериозно – твърде е кратък за това.

Източник:

http://webstage.bg/socialni-temi/1167-umorenite-ot-zhivota-hora-koito-zaryazvat-vsichko.html

Етикети: живот на село, пенсия, умора, щастие