Разделяне и единение на душата

Разделяне и единение на душата

Способността на душите да разделят енергийната си същност оказва влияние върху много аспекти от живо­та им. Може би „разпространение на душата” е по-под­ходящ термин, отколкото „разделяне”. Както изтъкнах в главата за призраците, всички души, които се прераждат на Земята, оставят част от енергията си в духов­ния свят, дори онези, които живеят паралелно в няколко тела. Процентът оставена в резерв енергия може да бъде различен, но всяка частица от нея има точно подо­бие във всяко друго „аз” и копира цялата същност. Това явление наподобява разделянето на светлинни образи и възпроизвеждането им чрез холограма. Все пак има из­вестни разлики. Ако само малък процент от енергията на една душа е оставен в духовния свят, тази частица от същността й е по-слаба, защото концентрацията й е по-малка. Въпреки това, понеже енергията остава в чисто състояние, без отрицателни влияния, донякъде за­пазва мощността си.

Когато стигнах до откритието за енергийния ни ре­зерв в духовния свят, си обясних доста неща. Система­та на душевна двойственост оказва съществено влия­ние върху много аспекти от живота ни. Например, дори ако някой, когото сте обичали, е починал тридесет го­дини преди вас и вече се е преродил отново, ще се срещ­нете с него в духовния свят, когато се завърнете там.

Способността на душата да се съединява със себе си е естествен процес на енергийно регенериране след физическата смърт. Един клиент категорично заяви следното: „Ако влизахме в едно тяло със сто процента от енергията си при прераждане, мозъкът би се пръснал.” В случай че пълният заряд на душевната енергия попадне в едно човешко тяло, напълно би подчинил мозъка на волята на душата. Очевидно това важи дори за по-слаби и неразвити души. Предполагам, че този фактор на съчетаването на душата с физическото тяло е бил преце­нен още в ранните етапи на човешката еволюция от онези духовни суперспециалисти, които са избрали Земята за планетарно училище.

Освен това, ако душата обитаваше едно тяло с пъл­ния си енергиен капацитет, процесът на развитието й на Земята би се обезсмислил, защото не би имала предизвикателството да се справя с мозъка. Със засилване­то на различни части от енергията на душата при преражданията й се укрепва цялостната й същност. Стопроцентовата съзнателност би имала обратен ефект. Ако не можехме да разделяме енергията си, бихме запазвали повече от духовната си памет във всяко човешко тяло. Амнезията ни тласка в изпитателната лаборатория на Земята без отговор за задачите, които сме изпратени да изпълним. Освен това тази амнезия ни освобождава от бремето на минали провали, за да можем да използ­ваме нови подходи с по-голяма увереност.

Призракът от случай 15 бе пример, че е възможно душите да не преценят правилно какъв процент енергий­на концентрация трябва да вземат в живота си. Един клиент нарече това „нашия светлинен коефициент”. Странно защо, откривам, че клиентите ми от четвър­то или пето ниво се увличат по-често, отколкото по-малко развитите. Така беше с душата воин от случай 22. Обикновено много напреднала душа взема на Земята не повече от двадесет и пет процента от целия си капа­цитет, докато средно развитите и по-неопитни използ­ват 50 -70 процента. Енергията на по-развитата душа е пречистена, еластична и силна в по-малки количества. Затова младите трябва да носят по-голяма част при земните си прераждания. Следователно не количеството на енергията придава мощ, а качеството на вибрационна­та й сила, зависещо от опита и мъдростта на душата.

Как тази енергия ни помага да разберем общата сила на душевната и човешката енергия? Всяка душа притежава специфично енергийно поле, което отразява безсмъртния й характер, независимо от броя части, на ко­ито е разделена. Когато духовното его се съчетае със сложния по структура физически мозък, се получава наситено биополе. Тази симбиоза е толкова сложна, че съм успял да добия само бегла представа. И двете енергийни конфигурации реагират една на друга по безброй начини

И така се получава единният образ за външния свят. Затова физическото ни здраве, усещанията и емоциите ни са така слети в духовното съзнание. Мисълта е тяс­но свързана със съчетаването на тези енергийни модели и влиянието на всеки от тях върху тялото.

Често използвам аналогията с холограма, за да опи­ша разделянето на душата. Холографските образи са напълно еднакви. Тази аналогия помага, но не отразява цялата истина. Споменах, че една променлива в процеса на душевно деление определя силата на енергийна кон­центрация във всяка част. Този елемент е свързан с опита на душата. Друга променлива е плътността на материалната енергия във всяко човешко тяло и емоци­ите, които движат това тяло. Ако една и съща душа влезе едновременно в две тела и във всяко внесе по-40 процента от енергията си, ще има различно енергийно поле, освен ако са съвсем еднакви близнаци.

Нека помислим какво става, когато снимаме едно и също място сутрин, по пладне и вечер. Промените в пречупването на светлината създават различен ефект върху филма. Енергията на душата започва със специфи­чен модел, но щом влезе в тяло на Земята, местните условия променят този модел. Когато разглеждаме бъ­дещия си живот от духовния свят, получаваме съвет какво количество енергия ще ни бъде нужно в обитава­ното тяло. Решението, колко да вземем, е наше. Много души искат да оставят колкото е възможно повече, за­щото обичат дома си и заниманията си там.

Емоционалните и физическите травми изчерпват енергийния ни резерв. Можем да загубим късове положителна енергия, като доброволно я отдаваме или околните я изцеждат от нас със своя негативизъм. Необходи­ма е енергия, за да изградим и поддържаме защитни ме­ханизми. Веднъж един клиент каза: „Когато споделям светлинния си образ с онези, които мисля, че го заслужават, мога да се заредя по-бързо, защото съм дал тази част от себе си по свое желание.”

Един от най-добрите начини да възстановим енерги­ята си е чрез сън. Отново имаме възможност да разде­лим частта, която сме взели със себе си, и да се реем свободно, оставяйки малък процент, с който бихме мог­ли бързо да се слеем, ако се наложи. Както вече споме­нах, тази способност е особено полезна, когато тялото е болно, в безсъзнание или в кома. Понеже за освободе­ната душа времето не е фактор, часовете, дните или седмиците, прекарани извън тялото, са ободряващи. Бих добавил, че при криза душите могат да бъдат презаредени и от грижовни духове. Възприемаме тези вливания на енергия като дълбоки прозрения. Няколко часа почивка от човешкото тяло могат да направят чудеса с ду­шата, стига оставената част да бъде под контрол и да не се впуска в сложен анализ на сънищата. При подобни обстоятелства е възможно да се събудим изтощени.

Друга възможност за деление на душите са паралел­ните животи, но какви са мотивите и последиците от такова решение? Много хора смятат, че е нормално душата да живее едновременно няколко живота. Открих, че съвсем не е така. Целта на душите, които избират да се разделят в две или повече тела в един и същ отрязък от време на Земята, е по-интензивно уче­ние. Могат да оставят около десет процента от енер­гията си и да влязат с останалата в две или три тела. Понеже имаме свободна воля, нашите водачи ни позво­ляват тези експерименти, но не ни съветват да ги предприемаме. Поради огромния разход на енергия по­вечето души, които опитват паралелен живот, го пра­вят само веднъж или два пъти, преди да се откажат. Само изключително амбициозните души желаят да во­дят паралелен живот. Освен това разделената енергия не се преражда в близнаци. Обитаването на две тела от едно и също семейство, с еднаква генетика, родителско влияние, обкръжение, националност и така нататък би могло да има отрицателни последици. По­добна липса на разнообразие не създава мотивация за паралелен живот.

Откъс от книгата “Следите на душите” на д-р Майкъл Нютън

Източник: spiralata.net

Етикети: Майкъл Нютон, Майкъл Нютън, пътят на душите, регресия, следите на душите, спомени от отвъдното, хипнотична регресия