Пръстенът на съдбата

ПРЪСТЕНЪТ НА СЪДБАТА

Залата за преглед на бъдещи Животи

Мястото за избор на следващ живот се опис­ва като сфера, съдържаща висококонцентрирани си­лови полета, подобни на сияещи енергийни екрани. Както споменах в раздела за духовните библиотеки, то­ва помещение се нарича още „пръстенът на съдба­та”, Където за първи път наблюдаваме новото си тяло. Повечето Клиенти виждат „пръстена” като кръгла театрална зала с купол и панорамни екрани от пода до тавана, Които напълно ги заобикалят, докато се намират в затъмнената зрителна зона. Някои Казват, че екраните са от двете или трите им страни, а те стоят или седят на издигната плат­форма. От този подиум за наблюдение душите мо­гат да гледат нагоре, право напред или надолу в екраните, които са огромни в сравнение с използваните о другите учебни центрове на духовния свят. „Пръс­тенът” показва сцени на бъдещи събития и хора, ко­ито душата ще срещне в предстоящия живот. Някои клиенти коментират, че всеки екран отразява случки от детството, юношеството, зрелостта и старост­та на телата, Които наблюдават, докато други твър­дят, че им се показва една и съща сцена, ставаща в определен момент.

Цялата духовна структура на зрителните зали е съз­дадена така, че да дава възможност на душата да бъде или наблюдател, или участник в събитията, точно както в библиотеките. Струва ми се, че почти всички пред­почитат да влизат в екраните на „пръстена”, отколкото в онези в другите учебни помещения. Искат истински да преживеят откъси от бъдещи събития в предложените тела, преди да направят окончателен избор. Ви­наги душата сама решава дали да участва в някоя сцена, или да остане само наблюдател. Както по-малките екрани, изглежда и „пръстенът” има нещо подобно на Контролно табло или лостове за проследяване на действи­ето в Желан план. Наричат тази процедура „преглед на линиите на времето”, а по-напредналите души казват, че могат да контролират образите, появяващи се пред тях, с мисълта си. До известна степен последовател­ността на събитията може да се наблюдава като в забавен кадър, ако душата желае да прецени по-внима­телно част от бъдещия живот.

Повечето клиенти, не бих казал всички, чувстват, че това, което им се представя, е предварително редактирано за тях и имат по-малка възможност да управляват наблюдаваното, отколкото например в библиотеката. Имам чувството, че Когато надникват в бъдещето, виждат по-голяма част от ранния живот, отколкото от по-късния. Може би самите разказващи по-често описват сцени, които вече са отминали преди срещата ми с тях. Изглежда, ключовите наблюдавани събития са между ос­мата и двадесетата година, когато се стига до първите главни кръстопътища в живота. Много хора казват, че подробно проследяват някои години, докато други напъл­но се пропускат. Изглежда, контролното табло не играе голяма роля тук, но това не притеснява клиентите ми. Мисля, че и сегашната им амнезия оказва известно вли­яние. Както обясни един четиридесетгодишен мъж: „Показаха ми сегашното ми тяло на четири, шестнадесет и двадесет и осем години, но мисля, че спомените ми за това, което съм видял по-нататък, са блокирани.”

При прегледа екраните се свиват и разширяват. Една клиентка използва подходяща метафора, за да опише чув­ствата си при това преживяване:

„Екраните приличат на триизмерен подводен аквариум ко­гато надникна в живота, сякаш дълбоко си поемам дъх и се потапям в него. Хората, местата и събитията, всичко бързо преминава пред очите ми, сякаш се давя. После отново изплу­вам. Когато наистина изпробвате сцена от наблюдавания жи­вот, откъсът от нея трае толкова, колкото бихте могли да издържите под вода.”

В много отношения възстановяването на спомените на клиентите ми за преживяванията им в залите за из­бор на живот и основанията да приемат сегашните си тела е един от най-терапевтичните и информативни аспекти на хипнотичните ми сеанси. Клиничната ми работа доста напредва, когато клиентът се върне в „пръс­тена”, благодарение на съпоставката с настоящия жи­вот. Надявам се, като предложа на читателя по-обща картина на този процес, да допринеса за разбирането на важността на всеки живот, който избираме в цикъла на преражданията си.

Откъс от книгата “Следите на душите” на д-р Майкъл Нютън

Източник: spiralata.net