Притча за красивата жена

Веднъж двама моряка се отправили на дълго пътешествие по света. Сменяли кораби, хващали се на работа по пристанища, после пак поемали на дълги задморски пътувания. Накрая стигнали до един остров, обитаван от местно племе. Вождът на племето имал две дъщери. По-голямата била красавица, а по-малката – нищо особено.

Пълен текст на “Разбрах, че струвам 10 крави!” »

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.

Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.

Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.

Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.

Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.

Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие. Пълен текст на “Простотата и простотията” »

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш. Пълен текст на “Детето и моливът” »

Имало едно време едно малко момче, което било с много лош характер. Било невъздържано и вечно се карало с другите хора. Един ден баща му отишъл при него с торба, пълна с гвоздеи, дал му я и му казал:

– Сине, трябва да се научиш да контролираш избухливостта си. Затова, ето ти тази торба с пирони и всеки път когато си изпуснеш нервите, забивай по един от тях в оградата на нашата къща!

На първия ден момчето забило 37 гвоздея в оградата! Но през следващите няколко седмици то се мъчело с всички сили да се контролира и да овладява емоциите си и  броят на пироните, които забивало в оградата намалявал с всеки изминал ден. То открило, че е дори по-лесно да овладява гнева си, отколкото да забива пирони! Пълен текст на “Лошите думи оставят следи” »

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал:

„Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Пълен текст на “Притча за невежеството” »