Публикацията е редактирана 12:41 – 06.04.2010 от Муси Дачева
Приятелка ми прати запитване дали искам да приема Ангели в дома си и аз веднага и отговорих: „Да разбира се! Благодаря ти, че се обърна към мен."
Това много я учуди, защото до този момент беше получила уклончиви отговори или директни откази. Писмото, което се разпространява от имейл на имейл наистина прилича на спам и първата реакция е нормално да е най-малкото резервирано отношение.
Аз имах същият проблем, когато трябваше да намеря трима души, които да продължат след мен „веригата на доброто". Странното беше,че се обърнах към хора, които предполагах, че ще приемат идеята с отворено сърце. Разпратих много писма, но в някакъв момент се притесних, че ще се озова в края на разклонението, което стига до мен и няма да успея да „предам нататък".
Всичко се разви много добре и аз предадох щафетата нататък. Ангелите бяха в дома ми в седмицата преди Великден! Чувствах се много добре от момента, в който получих официалната покана, по време на престоя им у дома и след това.
За осезаемия ефект не бих говорила, защото е свързано с лични неща. Но вълнението около това събитие е голямо макар да ми бе дадено да разбера, че не би трябвало да се променя съществено ритъма на живот и всичко трябва да премине леко и нежно,като полъх на летен бриз.
Ще се радвам, ако някой от вас сподели подобно изживяване и заедно да подкрепим тези, на които им предстои да срещнат Ангелите в дома си.