Форум

УРОЦИТЕ НА ТВОРЕНИЕТО: Урок 6 – ТВОРЕНИЕ НА ФОРМАТА

7 юни 2013, от Елена

Творението е многовариантно. Отначало се създава формата. После тя се изпълва с енергията на звука и развитието. Енергия на звука – това е тоналността на формата, нейното местоположение в хармоничното звучене на света.

Цялата енергия може да се разглежда като мелодия или звук. Всички ваши енергии звучат в космическото пространство и създават обща мелодия. Всички ваши енергии имат цветови характеристики, които също създават картината на мирозданието. Звукът е вибрация. Цветът е степен на вибрация. Освен тези характеристики има още много. От известните ви електромагнитни колебания.

Индивидуалната характеристика на всеки от вас има множество аспекти, по които да се различавате един от друг. Част от тези характеристики говорят за вашата история и произход, за семейството, от което произхождате, от кой светлинен район на галактиката и така нататък.

Така е и при творението на формата. Отначало се създава контурът на обема или граница на формата и след това се фиксира. По-нататък тя трябва да се изпълни с характеристики за индивидуализация на формата. Ако това е растение – то ще има свои характеристики, ако е камък – други.

А откъде може да се вземат тези характеристики? Откъде идва изпълването?

Създателят изпълва формите от себе си. Чрез преобразуване на своите излъчвания, пречупвайки ги и оформяйки ги. Тоест изолирайки част от себе си, той възстановява характеристиките на тази част и я попълва със създадената от него форма.

А как създава границите на формата?

С поле. С електромагнитно и с други полета. Вашите граници всъщност са определени по същия начин. Всичко, което виждаш като твое физическо тяло, е действие на гравитационното поле. А твоето астрално тяло се подчинява на формиране на други полета.

Кой е създал тези полета и кой ги управлява?

Аз създадох тези полета. Чрез манипулиране с различни полета аз създавам форма и след това я изпълвам със съдържание с нужното качество.

Откъде се взимат тези нужни качества?

Те вече присъстват в мен. В света има много творци от различно ниво и те вече са усвоили безброй начини и качества на творението, и всичко това са части от мен. Затова аз имам достъп до дадените части и до овладяването на тези характеристики.

Тоест всичко вече е създадено и може само да се променят вариантите?

Приблизително е така. Макар че е по-сложно. От вариантите се получават комбинации, и те са безброй. А като се вземе предвид, че процесът на творение е непрекъснат, то всяка микросекунда от вашето време се създават безброй много нови качества и характеристики на творението, нови разновидности създания.

А как избираш с какво съдържание искаш да напълниш формата?

Изборът не е съвсем точно понятие. Вие си представяте, че аз просто си измислям и фантазирам. Моят избор също е обусловен от самия строеж на мирозданието.

В системите на мирозданието има много различни характеристики на създадените светове и същности. Тяхното развитие и сътворение изменя общата структура и тези изменения предизвикват необходимост от следващи изменения. Тоест, в определен спектър на мирозданието на определен етап на неговото сътворяване се създава поляризация на определени сили и полета. Ако за минус приемем недостига на някакви форми и качества на творението, то даденият минус трябва да се неутрализира със съответен плюс и да уравновесим системата.

По-нататък всяко творение има етапи и цикли. Затова определен етап изисква или води до изменение на качествата на системата. Търси подобие. Всичко е подобно. Същото става и в твоя организъм даже на физическо ниво. Когато на тялото ти му е нужен отдих, се изработват хормоните на съня. Когато в твоето тяло на организма му липсват някакви вещества, самият организъм може да ги попълни без участие на външна храна, която вие използвате. И вашият организъм, и вселената – това е саморегулираща се система от взаимовръзки. Външният космос и вътрешният космос са подобни.

Излиза, че всичко става автоматично и ти самият не твориш?

Аз съм създал и създавам системи на творението, които работят без моята директна намеса. Но тези, които творят, са части от мен. Затова не може да се каже, че аз не участвам в творението. Аз творя чрез вас. Чрез моите части. Защото аз съм цялото – това е малко по-друго качество на съзнанието и на битието. Аз като цяло също съм част от друго цяло и на друг цикъл на творението.

А кой създава новото, новите форми?

Какво наричаш ново? За вашия свят ново е всичко, което не е част от вашия свят. За другите светове е друго. Практически няма нищо ново във вашето разбиране. Има многочислени вариации на старото. И тъй като количеството на съставните части на вариациите постоянно расте, затова расте и количеството на вариациите. А значи се появяват нови вариации на творението.

А експеримента с дуалността? Това нова вариация на старото ли беше?

Ако думите старо и ново определим не с качеството, а с времевите разлики или по-точно със скоростните разлики, то можем да делим не на старо и ново, а на сътворено и на още несътворено.
Експериментът с дуалността разбира се беше нова вариация на по-рано сътворени типове на развитие. Всъщност има и триалност и така нататък. Има и много по-сложни взаимовръзки. Дуалността – това е намаляване на обемите на избора. Намаляване на неговата вариантност, когато безброй характеристики се поляризират на два полюса, на две основни групи.

Искаш да кажеш, че има системи, където свободата на избора е още по-многовариантна?

Да, разбира се. Има всичко, което можеш да предположиш. В буквалния смисъл на тази дума. Всичко, което може да ти дойде на ум. Това е информация за вече съществуващи форми на творението. Ти знаеш за това, защото в периодите, когато ти (моя част) се завръщаше при мен, ти имаше всички знания, които има в мен. И сега са останали спомени за тези знания. Но ти засега не можеш да ги изразиш всичките, защото твоите честотни характеристики в сегашното съществувание и тяло още не възприемат някои вибрации на твоите или на нашите знания.

Значи излиза, че ние не говорим с теб. А аз просто си спомням.

Излиза, че ти разговаряш сама със себе си и сама си помагаш да си спомниш всичко.

А какво представлява знанието?

Знанието е наличие на определена енергия. Всичко на света е енергия. Ти, облаците, хората, боговете, полетата, силите и така нататък. Енергията се трансформира и приема определени форми и характеристики. Електрическата енергия и енергията на осъзнаването по същество са една и съща изначална енергия, но белязана с определени маркери – характиристики на диференцираността.

Знанието е определен потенциал на енергиите, концентриран и намиращ се в състояние на покой. Тоест това, което се намира в състояние на покой и без изменение, в сегашния момент може да се счита за устойчива форма и характеристика, и вие я наричате знание. Но това знание може да се промени, ако тази форма се задвижи.

Ти говориш за човешките знания или за истината на мирозданието?

Човешките знания са част от истината на мирозданието. Има част от енергията на мирозданието в стабилна форма на възприемането и със стабилни за дадения момент характеристики, която се намира в покой. Това е своего рода източник за еталони на развитието. Картотека. Библиотека на форми и състояния, които са стабилизирани и затова имат статус на знание. Тоест сега не изискват изменение.

Част от тези характеристики – това са знанията на хората. Тези, които сте в състояние да възприемете. Става дума за съвместимост на енергиите. Има част от знанията, енергетиката на които ви е толкова чужда на днешното ви възприемане, че вие практически сте несъвместими. Но ако възникне необходимост от изменение на тези характеристики под въздействието на вътрешни фактори на системата, те се променят и до процеса на стабилизация вече не са знания.

Например вашите Акашови Хроники са стабилизирана част от енергията на творението на вашия сектор, където са записани всичките характеристики и кодове на развитие на вашата система, на всичките й части на всички етапи. Тези хроники постоянно се попълват с нови части от знанието. В края на краищата ще дойде момент, когато масата на натрупване на енергия на стабилните знания ще стане критична и ще се извърши качествен скок на даденото знание-енергия на ново ниво. Всичко е подобно, взривовете на свръхнови в космоса – това е почти същият процес. И тогава вашият свят ще получи нов статус на творението.

Значи неизменна истина не съществува?

Какво определя истинността? Вие определяте истинността, като разлика от лъжата. В мирозданието няма такива понятия. Това са различни енергии. Думата “истина” произлиза от думата “източник”. Истина – това е началното състояние. А знанието е определен етап от развитието на енергията на преобразованието и творението. Термините не са много важни. Просто запомни, че всичко е движение на енергията или на нейното състояние. И ти също.

Ти казваш, че когато Акашовите Хроники натрупат определен потенциал, ще стане качествен скок. За прехода ли става въпрос?

Ако имаш предвид сегашната ситуация, то това е само част от процеса. Всичко на света има цикличност и етапи. Акашовитет хроники – това е вашият своего рода стабилизационен фонд. Натрупаните там вибрационни характеристики на знанието сякаш уравновесяват интензивността на векторите на вашето движение. Един вид равновесна чаша.

Нещо като чашата на Граал ли?

Да. Вие така го наричате.

Достижимо ли е пълното знание?

И да, и не. Когато се сливаш с всички части, достигаш до пълното знание. Можеш да направиш това и сега за кратко време. Когато отново се върнеш в твоята форма, можеш да възприемаш само тази част от знанията, която съответства на твоите честотни характеристики. По-нататък всичко зависи от това доколко е неизменна тази част от знанието, която ти е била достъпна при сливането с цялото. Защото цялото също се променя.

Но във всеки от вас има връзка с мен и с общото знание. Ако определяте постигането на знанието като процес на възприемане на нова информация, то знанието е непостижимо. Защото не е резултат, а е процес. Ако определяте знанието като съпричастност с общото, то това винаги го има във всеки.

Всяка ваша клетка носи цялата информация за вселената. Всички ваши клетки притежават пълната информация, която имат и цялата вселена, и всички нейни части. Именно затова всеки от вас може да се въплъти на други нива на творението и в други части на мирозданието.

Значи аз мога да създам нещо, което изобщо не съответства на този свят, нещо от други части на вселената, ако успея да открия тази информация в моите клетки?

Да, но тази част няма да може да съществува в тази част на вселената .По вибрационни характеристики по закона за подобието, тя ще бъде привлечена от друга подобна на нея част. Така се раждат във вашата и в други части на вселената така наречените фантоми или чупакабри.Това са опити за сътворение на други форми и реалности с погранични характеристики.

Ти каза, че ти също имаш създател.

Всичко е огледално, и всичко е подобно. Откъде мислиш, че съм се появил?

Това означава, че твоят създател те е създал от себе си, или има общ източник на сътворение на всички творци?

Всичко е подобно. Всеки творец може да създава само от себе си. Но това съвсем не е това, което сега си помисли. Какво си ти – отделена част от мен. Значи ако ти започнеш да твориш от себе си, по този начин ти твориш от мен. А аз, творейки от себе си, творя от моя създател. По-просто казано, създателят ме създаде от своята енергия. А аз създадох теб от моята енергия. А ти създаваш твоите творения от твоята енергия. Всичко това всъщност е една и съща енергия, само че получила нови характеристики.

Значи има първи пратворец?

Има верига на творението. И понеже всичко е безкрайно, то и тя не може да има начало и край, и тя е безкрайна. Затова се говори за цикличност или спирала. Или за лента на Мьобиус във вид на спирала. По-точно, ако говорим с вашите понятия, това е още по-сложна конструкция. Важното е, че всичко е взаимосвързано и всеки се явява етап за другия. Може да се говори само за цикличност.

Имам чувството, че разговарям с човек. Как е възможно?

Колкото повече общуваме, толкова повече ти ме очовечаваш. Или толкова повече нашите енергии започват да се сънастройват. В този смисъл ти твориш част от мен. Процесът на творение е взаимен. Творецът твори създание и създанието твори твореца. Това е взаимно отваряне. Когато двама души общуват един с друг, те взаимодействат със своите полета и енергийни структури. При това, сътворявайки очаквания спрямо партньор си, всеки от тях сътворява част от съвместното пресичащо се пространство, от общото пространство, и своето виждане за другия. Това е все едно да виждаш партньора си не пред теб, а неговото отражението в огледало.

Но това огледало е твоето възприятие, твоето пречупване на постъпващата от него енергия. Сега ти общуваш с мен. Аз се отразявам в огледалото на твоето пречупване и ти ми даваш определени черти. Например ти виждаш в огледалото неясни очертания и твоето въображение или творящия импулс започва да отгатва в тях форма и да й придава подробности. Тоест да изпълва формата със съдържание.

Ти каза, че всичко е подобно. Но когато ние творим, да речем скулптурите: те взимат материал и му придават форма, а не обратното.

Това не е много ефективен метод за творене, защото се губи много материал, както ти го наричаш. Взимате камък и отстранявате излишното, а какво е излишното? Процесът на сътворяване на света е по-икономичен.

Ти говори за сътворчество. Как ние можем да творим теб?

Сега, когато си общуваме, твоите (или моите обособени в твоята форма) енергии взаимодействат с тази част от мен (теб), която се е отделила за общуване с теб. Такова общуване се извършва с безброй мои части. Но всички мои части си взаимодействат една с друга, сътворявайки една друга и по този начин сътворявайки мен.

Превод от рууски език: Росица

http://espavo.ning.com/profile…..ost:940856